Открадни си свят [bg]

По-късно и други, без фармакологичните извинения на Джут, също се пробудиха на непознати места. Това най-често се случваше с хора, които спяха сами. Саския Зодиак се бе озовала в непознат апартамент, след това на пейката на един повреден асансьор, а после в някакъв изоставен тунел.

А днес това бе занемарено селце в една тясна долина, което малко приличаше на Лонг Инсулар, с неговата „Тривиа“, само дето беше съвсем безлюдно.

Саския се показа на невисок балкон, с извита арка отгоре, и се облегна на олющените, напукани перила. В светлината, която се прецеждаше от изкривената перспектива, гледката наподобяваше странен и причудлив декор, лишен от сценичните прожектори, и с преобладаващи бели тонове, които едва ли щяха да се понравят на Комитета за подобрение на околната среда.

Тя откри насочващия сигнал на „Дж. М. Сувиен“ на монитора на китката си. Отне й доста време. Локалните системи далеч не винаги, нито толкова охотно се отваряха към инфомагистралата за Таламуса, Все повече райони се затваряха в себе си, богатите разчитаха на подобреното си вътрешно управление и на редовното снабдяване на чили-закусвалните, а бедните се изхранваха от гъбени плантации в изоставените пещери. Където и да отидеше, неизменно срещаше хора, които все още помнеха големите казина и Захарните горички и познаваха някой, който в добрите стари орбитални времена бе натрупал там богатство за една нощ.

Време беше да си върви от това странно място. Тя преметна крака през перилата и скочи в средата на хлъзгавото площадче, с локви мръсна вода и единствен изход към тунела наблизо. Затича се право към тъмното му гърло, с надежда час по-скоро да намери такси.