Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Изпълнена с тревога, Алесандра бдеше зорко, очаквайки Марсиак да се появи отново. В нощната тишина ѝ се стори, че чува религиозни песнопения, които идваха от „Света Богородица“. Дали пък камбаната не биеше в далечината? Камбана, на която други камбани отговаряха?
Марсиак ѝ отвори.
— Влезте бързо — рече той.
Завърза конете на една забита за стената кука и последва гасконеца в къщата. Безмълвна и мрачна, тя изглеждаше пуста.
— На етажа няма никой — полугласно обяви Марсиак.
Разгледаха партера на лунната светлина, която проникваше през прозореца. Искаха да останат незабележими. Не разговаряха, не запалиха свещ и може би затова не видяха веднага една силно повредена стенна ламперия. Изглежда, някой беше ритал по нея с ботуш. Сякаш се бе опитвал да я изтърбуши.
Както се изтърбушва врата.
Алесандра и Марсиак съобразиха. Размениха погледи, разгледаха дървената ламперия, започнаха да шарят с пръсти по нея, опипаха всеки сантиметър и накрая намериха къде трябва да натиснат. Това им отне доста време, но за щастие, Италианката беше веща в подобни дела. Най-после ламперията се измести и откри желязна врата, която гасконецът отвори предпазливо, с пистолет в ръка. Вътре имаше стълба, в чието подножие Валомбър лежеше в локва кръв, осветяван от замиращия пламък на маслена лампа.
През 1621 година кралица Анна Австрийска получи имение в предградието Сен Жак, на края на едноименната улица. Тя настани там монахини бенедиктинки, дошли от долината на река Биевр, и през 1624 година постави първия камък на новата обител. Така се роди абатство „Вал дьо Грас“, където кралицата намираше спокойствие, каквото нямаше в Лувъра, далеч от двора и — както се надяваше — от шпионите на Кардинала. Тя ходеше често там и охотно преспиваше в петък, хранеше се в общата трапезария и спеше в скромен двустаен апартамент. След случилото се в Дампиер кралят строго ограничи свободата, с която се ползваше съпругата му. Но не успя да я принуди да се откаже от седмичните си посещения във „Вал дьо Грас“, където можеше тайно да се среща с херцогиня Дьо Шеврьоз или да изпраща писма до Испания благодарение на съучастничеството на абатисата, майка Дьо Сент Етиен. Впрочем нищо от всичко това не убягваше от взора на Кардинала.
По улицата в предградието Сен Жак, която се простираше пред тях пуста и почти права, Ла Фарг и Лепра се отправиха в галоп към абатство „Вал дьо Грас“. Ако кралицата беше там, несъмнено я дебнеше опасност. Поне така им каза Понтеведра, преди да издъхне.
— Трябваше Лувесиен да види отблизо лицето на смъртта, за да разкрие, че кралицата може да бъде нападната — рече Лепра, докато яздеха един до друг. — Защо?
— Вероятно е знаел, че кралицата е застрашена, но не е предполагал колко реална е тази опасност.
— И е разбрал, когато са го застигнали ударите на убийците ли?
— Така смятам. Рекъл си е, че щом се нахвърлят върху него, заговорът срещу кралицата вече е в ход.
— Но това, че посягат на него, означава, че посягат и на Черния нокът. Кой би дръзнал да го стори?
Капитанът на Остриетата не отговори: те почти пристигаха и намалиха ход.
„Вал дьо Грас“ предлагаше необикновена гледка за късния нощен час. Когато се приближиха, двамата конници намериха абатството осветено, а портала — отворен. В двора доста смелчаци от отряда на кавалеристите на Сен Жорж — прочутите Черни гвардейци — се движеха напред-назад. Всички те бяха с бронирани нагръдници и повечето все още държаха рапира в ръцете си. Действаха ефикасно, спокойно, без викове и хаос.
— Преминаването е забранено!
Ла Фарг съобщи името си на часовите, които пазеха край оградата, показа пропуска, подписан лично от ръката на Кардинала, и обяви, че има изключително важно съобщение за командващия офицер.
— Един момент — каза един от войниците на пост, след като разгледа внимателно документите на светлината на фенер.
Отиде нанякъде.
— Черни гвардейци ли? — учуди се полугласно Лепра. — Какво търсят тук? Не е тяхна работа да пазят кралицата.
— Зная. Но въпреки това…
Часовият разговаряше с някакъв офицер посред двора. Той го изслуша, после се обърна, направи знак на Ла Фарг и на Лепра да отидат при него. Те слязоха от седлата и тръгнаха към мястото на срещата, като водеха конете си за юздите. Срещнаха Франсоа Рейно д’Омбрьоз.
— Какво става? — запита Ла Фарг, след като дружески се ръкува в младия офицер от Черните гвардейци.
— Отблъснахме нападение на крилати драки. Не сме сторили кой знае какво, тъй като очаквахме да бъдем атакувани.