Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 120
Перейти на страницу:

Изпълнена с тревога, Алесандра бдеше зорко, очаквайки Марсиак да се появи отново. В нощната тишина ѝ се стори, че чува религиозни песнопения, които идваха от „Света Богородица“. Дали пък камбаната не биеше в далечината? Камбана, на която други камбани отговаряха?

Марсиак ѝ отвори.

— Влезте бързо — рече той.

Завърза конете на една забита за стената кука и последва гасконеца в къщата. Безмълвна и мрачна, тя изглеждаше пуста.

— На етажа няма никой — полугласно обяви Марсиак.

Разгледаха партера на лунната светлина, която проникваше през прозореца. Искаха да останат незабележими. Не разговаряха, не запалиха свещ и може би затова не видяха веднага една силно повредена стенна ламперия. Изглежда, някой беше ритал по нея с ботуш. Сякаш се бе опитвал да я изтърбуши.

Както се изтърбушва врата.

Алесандра и Марсиак съобразиха. Размениха погледи, разгледаха дървената ламперия, започнаха да шарят с пръсти по нея, опипаха всеки сантиметър и накрая намериха къде трябва да натиснат. Това им отне доста време, но за щастие, Италианката беше веща в подобни дела. Най-после ламперията се измести и откри желязна врата, която гасконецът отвори предпазливо, с пистолет в ръка. Вътре имаше стълба, в чието подножие Валомбър лежеше в локва кръв, осветяван от замиращия пламък на маслена лампа.

* * *

През 1621 година кралица Анна Австрийска получи имение в предградието Сен Жак, на края на едноименната улица. Тя настани там монахини бенедиктинки, дошли от долината на река Биевр, и през 1624 година постави първия камък на новата обител. Така се роди абатство „Вал дьо Грас“, където кралицата намираше спокойствие, каквото нямаше в Лувъра, далеч от двора и — както се надяваше — от шпионите на Кардинала. Тя ходеше често там и охотно преспиваше в петък, хранеше се в общата трапезария и спеше в скромен двустаен апартамент. След случилото се в Дампиер кралят строго ограничи свободата, с която се ползваше съпругата му. Но не успя да я принуди да се откаже от седмичните си посещения във „Вал дьо Грас“, където можеше тайно да се среща с херцогиня Дьо Шеврьоз или да изпраща писма до Испания благодарение на съучастничеството на абатисата, майка Дьо Сент Етиен. Впрочем нищо от всичко това не убягваше от взора на Кардинала.

* * *

По улицата в предградието Сен Жак, която се простираше пред тях пуста и почти права, Ла Фарг и Лепра се отправиха в галоп към абатство „Вал дьо Грас“. Ако кралицата беше там, несъмнено я дебнеше опасност. Поне така им каза Понтеведра, преди да издъхне.

— Трябваше Лувесиен да види отблизо лицето на смъртта, за да разкрие, че кралицата може да бъде нападната — рече Лепра, докато яздеха един до друг. — Защо?

— Вероятно е знаел, че кралицата е застрашена, но не е предполагал колко реална е тази опасност.

— И е разбрал, когато са го застигнали ударите на убийците ли?

— Така смятам. Рекъл си е, че щом се нахвърлят върху него, заговорът срещу кралицата вече е в ход.

— Но това, че посягат на него, означава, че посягат и на Черния нокът. Кой би дръзнал да го стори?

Капитанът на Остриетата не отговори: те почти пристигаха и намалиха ход.

„Вал дьо Грас“ предлагаше необикновена гледка за късния нощен час. Когато се приближиха, двамата конници намериха абатството осветено, а портала — отворен. В двора доста смелчаци от отряда на кавалеристите на Сен Жорж — прочутите Черни гвардейци — се движеха напред-назад. Всички те бяха с бронирани нагръдници и повечето все още държаха рапира в ръцете си. Действаха ефикасно, спокойно, без викове и хаос.

— Преминаването е забранено!

Ла Фарг съобщи името си на часовите, които пазеха край оградата, показа пропуска, подписан лично от ръката на Кардинала, и обяви, че има изключително важно съобщение за командващия офицер.

— Един момент — каза един от войниците на пост, след като разгледа внимателно документите на светлината на фенер.

Отиде нанякъде.

— Черни гвардейци ли? — учуди се полугласно Лепра. — Какво търсят тук? Не е тяхна работа да пазят кралицата.

— Зная. Но въпреки това…

Часовият разговаряше с някакъв офицер посред двора. Той го изслуша, после се обърна, направи знак на Ла Фарг и на Лепра да отидат при него. Те слязоха от седлата и тръгнаха към мястото на срещата, като водеха конете си за юздите. Срещнаха Франсоа Рейно д’Омбрьоз.

— Какво става? — запита Ла Фарг, след като дружески се ръкува в младия офицер от Черните гвардейци.

— Отблъснахме нападение на крилати драки. Не сме сторили кой знае какво, тъй като очаквахме да бъдем атакувани.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)