Друговремец [bg]

- Опитах се да те предупредя - каза запъхтян. - Трябва да си видиш лицето!

- Какво правят тези долу, по дяволите! - изсъсках аз.

Джейми се измъкна плавно от брачното ни ложе и на колене се разтършува през купчината дрехи на пода.

- Свидетели - рече кратко. - Дугал не иска да рискува.

Изправи се с поличката си в ръце и я уви около слабините си.

- Боя се, че репутацията ти е съсипана во веки, сасенак.

Пое към вратата без риза.

- Не излизай! - възкликнах уплашено.

Той се обърна и ми се усмихна успокоително с ръка на дръжката.

- Не се тревожи, моме. Ако ще са свидетели, нека поне има какво да видят. А и нямам намерение да умирам от глад три дни само защото се боя от малко бъзици.

Той излезе, съпроводен от аплодисменти, и остави вратата открехната. Чувах го как си проправя път към кухнята, а останалите го поздравяват и му задават неприлични въпроси.

- Как ти беше първият път, Джейми? Кървя ли много? - извика Рупърт с познатия си глас като чакълена яма.

- Не, но ти ще кървиш, дърт перверзник, ако не си затвориш устата - отвърна му остро Джейми с преувеличен акцент. Рев на удоволствие посрещна тази размяна, а тя не бе единствената по пътя на Джейми към кухнята и обратно.

Пуснах го да влезе - лицето му червенееше като пламък, а в ръцете си носеше купчина храна и пиене. Вмъкна се и предизвика последен изблик на веселие от мъжете на долния етаж. Прекратих го с решително тръшване на вратата и сложих резето.

- Взех достатъчно, за да не трябва да слизаме още известно време - каза Джейми, докато оставяше подносите на масата и внимателно избягваше погледа ми. - Ще хапнеш ли?

Пресегнах се през него за бутилката вино.

- Още не. Трябва да пийна нещо.

В него гореше страст, която предизвикваше страст и у мен, въпреки несръчността му Не исках нито да го наставлявам, нито да наблягам на собствения си опит, така че му позволявах да действа както може, като само от време на време предлагах неща като това да отпуска тежестта си на лактите си, а не на мен.

Твърде неутолим и неспособен да показва нежност, той все пак правеше любов с неспирна радост, което ме караше да мисля, че мъжката девственост е много подценена стока. Притесняваше се да не ме наранява и това едновременно ме дразнеше и умиляваше.

На третия път изпънах гръб и извиках, а той веднага се отдръпна сепнат.

- Извинявай. Не исках да те нараня.

- Не си ме наранил. - Протегнах се мързеливо. Чувствах се прекрасно.

- Сигурна ли си? - попита ме и ме огледа за поражения. Внезапно ми хрумна, че някои от по-тънките моменти явно са били пропуснати в обучението му от страна на Рупърт и Мърто.

- Всеки път ли се случва? - поинтересува се Джейми удивен, когато го осветлих. Чувствах се като японска гейша. Никога не съм си се представяла като учителка по любовни тънкости, но трябваше да призная, че ролята бе привлекателна.

- Не, не всеки път - отвърнах развеселена. - Само ако мъжът е добър любовник.