В капана на времето [bg]

Музиката беше написана на дебел пергамент и нотните линии бяха чисто начертани. Самите ноти и нотните знаци бяха изписани много старателно; явно това беше последното копие, беловата, а не чернова или набързо надраскана мелодия. В горната част на всяка страница имаше надпис „Селска песен”.

— Заглавието, както виждате, подсказва нещо простичко като народна песен — каза майка Хилдегард и посочи с костеливия си пръст страницата. — Все пак формата на композицията е съвсем различна. Вие четете ли ноти? — Едрата дясна ръка с големи кокалчета и къси нокти се спусна над клавишите с невероятна лекота.

Наведох се над черното рамо на майка Хилдегард и изпях първите три реда, като се постарах върху немското произношение. Тя спря да свири и се извърна да ме погледне.

— Това е основната мелодия. Тя се повтаря във вариации — но какви вариации! Знаете ли, виждала съм нещо подобно. Беше на един стар немец, Бах; той ми изпраща понякога свои неща… — Махна небрежно към лавицата с ръкописите.

— Нарича ги „изобретения” и те наистина са доста находчиви; едновременни вариации на две или три мелодии. Това — сви устни — е като неумела имитация на неговите неща. Всъщност бих се заклела, че… — започна да си мърмори и отблъсна ореховата пейка. Отиде до лавицата и прокара бързо пръст по редицата ръкописи.

Намери каквото търсеше и се върна на пейката с три подвързани ръкописа.

— Това са нещата на Бах. Те са доста стари, не съм ги поглеждала от години. Все пак съм почти сигурна… — Замълча, прелисти бързо страниците на коляното си, като поглеждаше от време на време към нотите на пюпитъра.

— Ха! — извика триумфално и вдигна нотите на Бах към мен. — Виждате ли?

Заглавието гласеше „Голдберг вариации”, изписано с криви и размазани букви. Докоснах хартията със страхопочитание, преглътнах и погледнах пак пюпитъра. Трябваха ми няколко секунди, за да разбера какво има предвид.

— Права сте, същото е! Тук-там има различна нота, но в общи линии е същото като оригиналната тема на Бах. Колко странно!

— Нали? — рече тя с дълбоко удовлетворение. — Е, защо този анонимен композитор краде мелодии и ги използва по толкова странен начин?

Това явно беше реторичен въпрос и аз не отговорих, а зададох друг:

— Музиката на Бах модерна ли е напоследък, майко? — Не бях я чувала в музикалните салони.

— Не — поклати глава тя. — Хер Бах не е добре познат във Франция; мисля, че беше слабо известен в Германия и Австрия преди петнайсет-двайсет години, но дори тогава музиката му не се изпълняваше често пред публика. Опасявам се, че тя не е лесно поносима, да, интелигентна е, но ѝ липсва душа. Хм. Вижте тук! — Дебелият показалец почука на няколко места по листа и обърна бързо страниците. — Той повтаря почти същата мелодия, но всеки път променя ключа. Мисля, че точно това е привлякло вниманието на съпруга ви. Очевидно е дори за човек, който не разбира ноти, заради промяната на тоналността.