В капана на времето [bg]

— Чарлс не се преструва? — попита Джейми. — Да, така изглежда. Има ли кърпа тук, сасенак? — Опипваше масата със затворени очи. Отдръпнах бързо нотните листи и намерих кърпата. Беше закачена на крака на леглото.

Джейми огледа критично бръснача си, реши, че ще свърши работа, и се наведе пред огледалото на тоалетката ми, за да сапуниса бузите си.

— Защо аз да не мога да си махам космите от краката и подмишниците, а ти можеш да си бръснеш лицето? — попитах, докато го гледах как издава надолу горната си устна, за да се обръсне под носа с леки, къси движения.

— Права си — отвърна, присвил очи пред огледалото. — Но ако не се обръсна, ужасно сърби.

— Пускал ли си някога брада?

— Не нарочно. — Сега бръснеше бузата си. — Но докато живеех като беглец в Шотландия, хубавичко брадясвах. Ако трябваше да избирам дали да се бръсна всяка сутрин с ледена вода и тъп бръснач или да ме сърби, избирах да ме сърби.

Засмях се. Гледах как плъзга бръснача по контура на брадичката си с едно дълго движение.

— Не мога да си те представя с голяма брада. Виждала съм те само с набола.

Той се усмихна с едната страна на устата си, другата изви нагоре, за да се обръсне под високата широка скула.

— Следващия път, когато ни поканят във Версай, сасенак, ще попитам дали можем да разгледаме кралския зоопарк. Там има едно създание, което един морски капитан донесъл от Борнео на Луи. Нарича се орангутан. Виждала ли си?

— Да, в зоопарка в Лондон имаше два преди войната.

— Тогава знаеш как изглеждам с брада — каза той и ми се усмихна, след като приключи бръсненето с внимателно плъзгане на бръснача по брадичката си. — Рошав и проскубан. Като виконт Марини, само че червен.

Името сякаш му напомни нещо, защото се върна към темата на разговора, докато бършеше остатъците пяна от лицето си с кърпата.

— Предполагам, че сега, сасенак, трябва да държим под око англичаните в Париж. — Взе ръкописа от леглото и го разлисти внимателно. — Ако някой наистина е готов на подкрепа от такъв мащаб, може би ще изпрати човек при Чарлс. Ако аз бях готов да рискувам петдесет хиляди паунда, щях да искам да разбера какво ще получа срещу парите си, нали?

— Предполагам. Като стана дума за англичани… Негово Височество купува ли патриотично брендито си от теб и Джаред или по някаква случайност се ползва от услугите на господин Сайлъс Хокинс?

— Господин Сайлъс Хокинс, който изгаряше от любопитство да научи какви са политическите настроения в Северна Шотландия? — Джейми поклати възхитено глава. — Като си помисля, че те взех заради хубавкото лице и прекрасния дебел задник. То се оказа, че имаш и мозък! — Ловко избегна удара ми и се ухили.

— Не знам, сасенак, но до края на деня ще узная.