В капана на времето [bg]

— Погледни — подаде ми покрит със завъртулки лист.

Вгледах се послушно в писмото, от което разбрах само отделни букви, свързани с мрежа от стрелки и въпросителни.

— На какъв език е това? На полски? — Майката на Чарлс Стюарт, покойната Клементина Собиески, беше полякиня.

— Не, на английски е — ухили се Джейми. — Не можеш ли да го разчетеш?

— А ти можеш ли?

— О, да — отвърна самодоволно. — Това е шифър, сасенак, и не много сложен. Виж, трябва само да разделиш буквите на групи по пет — само че не се броят буквите Q и X. X прекъсва изреченията, a Q е вмъкнато за объркване.

— Е, щом казваш. — Вдигнах очи от крайно объркващото писмо към листа в ръцете на Джейми, където бяха изписани групи от по пет букви, а други, отделни, бяха отбелязани внимателно над тях.

— Една буква се заменя с друга, но в същия ред — обясняваше Джейми. — И ако имаш достатъчно текст, можеш да се досетиш коя буква коя е. Трябва само да преведеш от едната азбука на другата и… Виждаш ли? — Размаха дълга ивица хартия под носа ми, на която бяха изписани две азбуки една над друга.

— Донякъде. Но явно ти разбираш, това е важното. Какво пише?

Изражението на жив интерес, с което Джейми подхождаше към всякакви загадки, леко избледня и той остави листа да падне на коляното му. Погледна ме, прехапал долната си устна.

— Ами това е странното. Все още не разбирам къде съм сбъркал. Тонът на всички писма на Джеймс е един и същ и това не прави изключение.

Сините очи срещнаха моите под гъстите вежди.

— Джеймс иска Чарлс да се сближи с Луи — каза той бавно, — но не за да търси подкрепа за нападение в Шотландия. Джеймс не иска да си върне трона.

— Какво? — Грабнах сноп писма от ръката му и трескаво се вгледах в текста.

Джейми беше прав. Писмата от поддръжниците изразяваха надежди за реставрация, писмата на Джеймс до сина му не споменаваха подобно нещо, но много настояваха Чарлс да направи добро впечатление на Луи. Дори заемът от Манцети от Салерно бе взет, за да може Чарлс да живее добре в Париж, а не да подкрепи военна кампания.

— Явно Джеймс е хитър човек — каза Джейми и потупа с пръст едно от писмата. — Защото, сасенак, той самият няма много пари. Жена му имаше много, но чичо Алекс ми каза, че ги оставила на църквата след смъртта си. Папата дава издръжка ни Джеймс — все пак той е католически монарх и папата е длъжен да пази интересите си срещу електора от династията Хановер[13].

Стисна с ръце коляното си и се вгледа замислено в купчината писма между нас на канапето.