В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Така беше; всяка промяна на ключа беше отбелязана с двойна вертикална линия, последвана от нов дискантов ключ и промяна в тоналността.
— Пет ключа за толкова кратка мелодия — каза тя, посочвайки последния. — И промените нямат никакъв музикален смисъл. Вижте, основната линия е абсолютно същата и все пак променяме от си бемол мажор до ла мажор, с три диеза. И още по-странно преминава към два диеза и все пак използва наслуки сол диез!
— Наистина много странно! — Добавянето на сол диез към част, която е била в ре мажор, правеше мелодията идентична с тази в частта в ла мажор. С други думи, нямаше никаква причина за промяната на ключа.
— Не знам немски — казах аз. — Може ли да ми прочетете думите, майко?
Тя кимна и черният ѝ воал изшумоля при движението, малките очи бяха вперени в нотите.
— Какви отвратителни стихове! — прошепна на себе си. — Не че съм очаквала някаква велика поезия от немците, но наистина… И все пак — замълча, разклащайки воала си. — Ако съпругът ви правилно предполага, че това е някакъв шифър, значи посланието е скрито в думите. Самите те вероятно нямат голямо значение.
— А какво пише?
— „Пастирката моя лудува с агънцата си из зелените хълмове” — прочете тя. — Ужасна граматика, макар че при писането на песни има известна свобода, ако трябва да се спази римата, особено при любовните песни.
— Знаете толкова много за любовните песни? — попитах с любопитство. Майка Хилдегард беше пълна с изненади.
— Всяко добро музикално произведение в същността си е любовна песен — отвърна тя делово. — Но на въпроса ви — да, добре съм запозната. Когато бях момиче — големите ѝ зъби проблеснаха в усмивка, вероятно съзнаваше, че трудно ще си я представя като момиче, — бях нещо като дете-чудо. Можех да изсвиря по памет всичко, което чуя, и написах първата си композиция на седем години. — Посочи блестящия клавесин. — Семейството ми беше богато; ако бях мъж, без съмнение щях да стана музикант. — Говореше простичко, без следа от съжаление.
— Сигурно пак щяхте да можете да композирате музика, ако се бяхте омъжили? — попитах аз.
Тя разпери огромните си ръце. Бях ги виждала да стискат забит в кост нож, да наместват изкълчена става, да придържат окървавената глава на дете, която се подава между краката на майката. И бях виждала тези пръсти да се носят по абаносовите клавиши като пеперудени криле.
— Е — рече след миг, — за това е виновен свети Анселм.
— Така ли?
Усмихна се на изражението ми. Грозното ѝ лице беше претърпяло пълна промяна от строгата фасада за пред обществото.
— О, да! Моят кръстник, старият крал-слънце — добави небрежно тя, — ми подари книга с жития на светците на първото ми причастие, когато бях на осем. Такава красива книга, с позлатени страници и скъпоценни камъни по корицата. Беше по-скоро произведение на изкуството, отколкото литература. Все пак я прочетох. Всички истории ми харесаха — особено тези за мъчениците, — но една фраза от житието на свети Анселм докосна нещо в душата ми.
Тя затвори очи и наклони глава назад.
— „Свети Анселм бил много мъдър и учен човек, лекар. Но той бил и епископ и се грижел за своето паство — не само за земните им нужди, но и за душата им.” Историята описваше всичките му дела и завършваше така: „Накрая той умрял след пълноценен живот и така спечелил своята корона в Рая.” — Замълча и събра ръце на коленете си.
— Именно това ме впечатли най-много — след полезен и пълноценен живот. — Усмихна ми се. — Сещам се за много по-лоши епитафии от тази, милейди. — Разпери ръце и сви неочаквано грациозно рамене. — Исках да съм полезна.
После заряза приказките и се обърна към нотите на пюпитъра.
— Явно промяната в ключа, в тоналността, е странността тук. Какво може да означава?
Внезапно възкликнах смаяна. Досега говорехме на френски и не го забелязах, но докато слушах историята на майка Хилдегард, мислех на английски и когато пак погледнах музиката, ме осени.
— Какво има? — попита ме тя. — Сетихте ли се нещо?
— Ключът! — Едва не се засмях. — На френски музикалният ключ е тоналност, но думата за предмет, който отключва… — Посочих към голямата връзка ключове, обикновено окачена на кръста ѝ, която тя беше оставила на лавицата, щом влязохме. — Нарича пас-парту, нали?
— Да — гледаше ме объркана. Посочи един тънък ключ — Това е пас-парту. А това — посочи един набразден ключ — наричаме клеф.
— Клеф! — Възкликнах радостно. — Прекрасно! — Забих пръст в нотите. — Вижте, майко, на английски думата е една и съща. „Ключ” означава и тоналност, и ключ за отключване. На френски ключ е clef, а на английски кий е и знака от партитурата. Ключът към музиката е и ключ към шифъра. Джейми каза, че според него това е английски шифър! И то създаден от англичанин с много странно чувство за хумор.