В капана на времето [bg]

— Аз не бих имала против да накарам червенокосия момък да попищи малко — отвърна другата и се усмихна очарователно на Джейми, който бе вдигнал глава и се взираше невиждащо покрай мосю Дюверне. Другата ме видя и сръга пищната блондинка в ребрата.

Усмихнах им се вежливо, като злорадствах заради червенината, която плъзна по голямото ѝ деколте и я опъстри с розови петна. Що се отнася до Джейми, тя можеше да върти колкото си иска букли на дебелите си пръсти, но нямаше да привлече вниманието му.

Чудех за какво толкова мисли той. Сигурна бях, че не е за играта; мосю Дюверне играеше предпазливо и предвидимо. Средните два пръста на дясната ръка на Джейми се раздвижиха леко по бедрото му, издайнически жест на нетърпение, и аз разбрах, че не мисли за партията шах. Може би щеше да отнеме още половин час, но победата му беше сигурна.

Херцог Дьо Нев стоеше до мен. Видях как тъмните малки очички се фиксираха върху пръстите на Джейми и после се извърнаха. Той спря замислено за миг, огледа дъската и се отдалечи, за да увеличи залозите си.

Един лакей спря до рамото ми, поклони се и ми предложи още една чаша вино. Отпратих го; вече бях пила достатъчно и главата ми се маеше, а краката не ме държаха съвсем.

Обърнах се да намеря място за сядане и забелязах граф Сен Жермен в другия край на залата. Вероятно Джейми беше гледал него. Графът пък гледаше мен. Направо се беше втренчил, с усмивка на лицето. Това не беше обичайното му изражение и не му отиваше. Изобщо не ме беше грижа за този факт, но се поклоних възможно най-грациозно, после се врязах в тълпата от дами, като дърдорех за това-онова и старателно се опитвах да насочвам разговора към Шотландия и нейния крал изгнаник.

Общо взето, възможностите за реставрация на Стюартите не занимаваха френската аристокрация. Когато споменавах Чарлс Стюарт, обичайният отговор бе извъртане на очи и свиване на рамене. Въпреки настояванията на граф Map и други парижки якобити Луи упорито отказваше да приеме Чарлс в двора. А един беден изгнаник, който не се радва на благоразположението на краля, нямаше да бъде приет в обществото, за да завърже познанства с богати банкери.

— Кралят не е особено доволен, че племенникът му дойде във Франция, без да поиска неговото разрешение — каза графиня Дьо Брабант, когато повдигнах темата. — Чули краля да казва, че що се отнася до него, Англия спокойно можела да си остане протестантска — довери ми тя. — И ако вземе, че изгори в ада заедно с Джордж Хановер, още по-добре. — Сви съчувствено устни, тя беше добра женица. — Много съжалявам. Знам, че сигурно за вас и съпруга ви това е разочароващо, но… — Сви рамене.