Наследството на Карл Велики [bg]

— Сигурен ли си, че знаеш комбинацията? — попита Сейърс.

— Научих я лично от боцмана. Човекът с удоволствие ми я даде, тъй като не може да понася копелето, което командва кораба, сякаш е капитан.

Малкият сейф лежеше на масата до шкафчето на Рамзи. В него беше заключено онова, което беше открил по време на гмуркането си.

— Стой на вратата — заповяда на Сейърс той, после коленичи пред сейфа и набра комбинацията.

Разнесе се късо изщракване, последвано от още две. Вратичката се отвори. Роуланд измъкна торбичката. Пръстите му напипаха предмета в нея — правоъгълен, около трийсет на двайсет сантиметра, с дебелина не повече от два. Корабен дневник. На първата страница беше написано: НАЧАЛО НА МИСИЯТА: 17 ОКТОМВРИ 1971 Г. КРАЙ НА МИСИЯТА… Синьо мастило, твърд и равен почерк. Втората дата трябваше да бъде нанесена, след като подводницата се прибере в базата си. Но капитанът така и не бе имал шанса да я впише.

— Какво е това? — приближи се Сейърс.

В същия момент на прага се изправи Рамзи.

— Предвидих, че ще опитате нещо такова — изръмжа той.

— Майната ти — отвърна Роуланд. — Ти не си ни началник, защото всички сме равни по чин.

— Напротив, аз командвам тук — усмихна се с почернелите си устни Рамзи. — Но ще е по-добре да видите за какво става въпрос и да осъзнаете какви са залозите.

— Дяволски си прав — изръмжа Сейърс. — И ние сме доброволци като теб и следователно имаме право на наградата.

— Може и да не ми вярвате, но възнамерявах да ви разкажа всичко, преди да се приберем у дома. Предстои доста работа, а аз не мога да я свърша сам.

— Какво беше толкова важно? — пожела да узнае Стефани.

— То е ясно — погледна я Дейвис.

— Не и за мен.

— Беше корабният дневник на НР-1А — поясни Роуланд.