Синовете на Спарта [bg]

Бяха обкръжени. Ако царят наистина искаше да им навреди, нямаха абсолютно никакъв шанс да излязат оттук.

— Дойдохме за златото и среброто, царю. Брат ти Кир ни плати да тръгнем на поход. Ние сме същите като седларите или дърводелците, само дето нашият занаят е въртенето на меча. Когато убият работодателя ни, ние се надяваме да се оттеглим. Нямаме зъб на никого нито в победа, нито в поражение.

Артаксеркс се изсмя дрезгаво.

— Тук можете да останете разочаровани. В Персия имаме дълга памет. Дойдохте в земите ми, за да вземете главата ми и трона ми. Дойдохте да унищожите всичко, което ми е предопределено. И накрая очаквате просто да си тръгнете, след като ми стиснете приятелски ръката! Арией ми каза истината, как е бил принуден от брат ми да му служи. Тъй като е персиец, това беше достатъчно, за да бъде разжалван и да стане посмешище за гвардейците ми.

Клеарх погледна Арией и видя мъката и унижението в очите му. Явно вече не беше любимец. Арией поклати едва забележимо глава. В изражението му се четеше съжаление и стомахът на Клеарх се сви.

— Но вие… — продължи царят. — Тисаферн беше прав, когато каза, че вие всички сте варвари… диваци. Е, вечерята свърши. Разбирате ли? Напълнихте ли си добре коремите? Можете ли да се оплачете на боговете, че съм се отнесъл презрително с вас или съм нарушил правилата на гостоприемството?

Целият павилион замръзна. Дори танцуващите жени застинаха като статуи и последните звуци на инструментите затихнаха, като сякаш останаха да висят дълго във въздуха. Клеарх усети как нечия силна ръка се свива в душеща хватка около врата му, извади кописа си и го заби в лакътя, от което нападателят изкрещя в ухото му. Десетки други войници обаче се нахвърлиха върху седналите гърци. Проксен счупи ръката на един в ръба на масата и персиецът изпищя и падна. Менон скочи на крака и просна в несвяст един, преди да бъде повален, докато сипеше проклятия и псувни. Масата се разклати и едва не се преобърна от борбата.

Краят обаче можеше да бъде само един. В сравнително тясното пространство гърците бяха наръгани и надвити почти мигновено.

Артаксеркс отново се изправи и погледна надолу към повалените врагове. Един-двама още се гърчеха в хватката на онези, които ги ръгаха или душаха. Видя, че спартанецът е в съзнание, макар че лицето му беше червено като наметалата на сънародниците му.

— Как ще я карат сега гърците, а? Без водачите си? Казвам ти, няма да напуснат земите ми живи. Умри със съзнанието за това.

Стори му се, че Клеарх се опитва да каже нещо. Царят се намръщи от изненада, когато видя, че мъжът се смее, но кръвта на спартанеца се лееше по гърдите му и Клеарх умря преди Артаксеркс да успее да го попита защо.