Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Синовете на Спарта [bg]
Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синовете на Спарта [bg]

Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия. Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна. Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове… Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове. Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 149
Перейти на страницу:

— Брат ми Кир беше предател и… глупак. Но той беше син на баща ми. Дано бог му даде покой във вечността. За брат ми Кир.

— За господаря Кир — каза Клеарх.

Чу гласа на Арией да се присъединява към останалите, докато повтаряха думите и после сядаха, много ясно усещайки внезапната заплаха, която витаеше във въздуха. Артаксеркс сякаш не я забелязваше. Усмихна се, докато носеха първите ястия, и насочи вниманието си към начина, по който ги представяха. Клеарх сложи само няколко хапки в чинията си и отказа каквото и да било друго. Нямаше апетит и забеляза, че Проксен също е избрал само супа и някакво пържено тесто, с което да топи. Менон пък напълни чинията си с всичко, което му беше предложено, и само сви рамене, когато усети погледите на останалите върху себе си.

Ядоха, докато всеки присъстващ не отказа по няколко пъти на прислужниците, а на Клеарх му писна да му предлагат още ястия. Царят се оригна в юмрук и пресуши за пореден път чашата си. Спартанецът броеше чашите му и знаеше, че царят вижда дъното на своята за осми път.

— И какво да правя с вас, гърците? — неочаквано попита Артаксеркс.

Клеарх видя как Тисаферн вдига поглед от чинията си, която обираше с някаква сплескана питка.

— Царю, ние сме наемници — отвърна Клеарх. — Платени войници. Искаме единствено да ни бъде позволено да се изтеглим по Царския път.

— Но все пак дойдохте в Персия като нашественици — каза Артаксеркс.

Усещането за опасност се появи отново и Клеарх изпита облекчение, че не е ял прекалено много. Усещаше надигащата се заплаха в скованите движения на въоръжените мъже, които си мислеха, че никой не ги наблюдава. Обзе го примирение.

Бяха обкръжени. Ако царят наистина искаше да им навреди, нямаха абсолютно никакъв шанс да излязат оттук.

— Дойдохме за златото и среброто, царю. Брат ти Кир ни плати да тръгнем на поход. Ние сме същите като седларите или дърводелците, само дето нашият занаят е въртенето на меча. Когато убият работодателя ни, ние се надяваме да се оттеглим. Нямаме зъб на никого нито в победа, нито в поражение.

Артаксеркс се изсмя дрезгаво.

— Тук можете да останете разочаровани. В Персия имаме дълга памет. Дойдохте в земите ми, за да вземете главата ми и трона ми. Дойдохте да унищожите всичко, което ми е предопределено. И накрая очаквате просто да си тръгнете, след като ми стиснете приятелски ръката! Арией ми каза истината, как е бил принуден от брат ми да му служи. Тъй като е персиец, това беше достатъчно, за да бъде разжалван и да стане посмешище за гвардейците ми.

Клеарх погледна Арией и видя мъката и унижението в очите му. Явно вече не беше любимец. Арией поклати едва забележимо глава. В изражението му се четеше съжаление и стомахът на Клеарх се сви.

— Но вие… — продължи царят. — Тисаферн беше прав, когато каза, че вие всички сте варвари… диваци. Е, вечерята свърши. Разбирате ли? Напълнихте ли си добре коремите? Можете ли да се оплачете на боговете, че съм се отнесъл презрително с вас или съм нарушил правилата на гостоприемството?

Целият павилион замръзна. Дори танцуващите жени застинаха като статуи и последните звуци на инструментите затихнаха, като сякаш останаха да висят дълго във въздуха. Клеарх усети как нечия силна ръка се свива в душеща хватка около врата му, извади кописа си и го заби в лакътя, от което нападателят изкрещя в ухото му. Десетки други войници обаче се нахвърлиха върху седналите гърци. Проксен счупи ръката на един в ръба на масата и персиецът изпищя и падна. Менон скочи на крака и просна в несвяст един, преди да бъде повален, докато сипеше проклятия и псувни. Масата се разклати и едва не се преобърна от борбата.

Краят обаче можеше да бъде само един. В сравнително тясното пространство гърците бяха наръгани и надвити почти мигновено.

Артаксеркс отново се изправи и погледна надолу към повалените врагове. Един-двама още се гърчеха в хватката на онези, които ги ръгаха или душаха. Видя, че спартанецът е в съзнание, макар че лицето му беше червено като наметалата на сънародниците му.

— Как ще я карат сега гърците, а? Без водачите си? Казвам ти, няма да напуснат земите ми живи. Умри със съзнанието за това.

Стори му се, че Клеарх се опитва да каже нещо. Царят се намръщи от изненада, когато видя, че мъжът се смее, но кръвта на спартанеца се лееше по гърдите му и Клеарх умря преди Артаксеркс да успее да го попита защо.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)