![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Студът беше непоносим и мъжете трепереха и чакаха мъглата да се вдигне. Не говореха, дори не беше необходимо новоназначените опции да смушкват с тоягите си по-младите войници, за да ги накарат да млъкнат. Всички като че ли усетиха момента, когато мъглата започна да се разнася под поривите на засилващия се вятър. Главите им се вдигнаха рязко, като на кучета, надушили дивеч; знаеха много добре как ще подейства видът им на гърците.
Някои от ветераните искаха да нападнат още докато утринната мъгла е гъста, но Юлий им каза, че иска врагът да изпита страх преди финалната атака, и те бяха приели заповедите му без въпроси. След три седмици опустошителни нападения срещу лагера ветераните гледаха младия командир, който маршируваше редом с тях, с нещо като благоговение. Той като че ли беше в състояние да отгатне всеки ход на Митридат и да му противодейства. Ако Юлий кажеше, че е време за последния удар, с който да съкрушат гърците, щяха да тръгнат след него, без да се оплакват.
Юлий наблюдаваше любопитно редиците палатки и предвкусваше момента. Питаше се коя от тичащите насам-натам фигури е царят, но не можеше да е сигурен. Когато слънчевата светлина обля долината, за момент го обхванаха съмнения. Въпреки загубите и дезертьорите, стотици през последните няколко нощи, той виждаше пред себе си огромна маса хора, пред която собствените му сили изглеждаха незначителни. Стисна зъби и потисна съмненията си. Много от палатките сигурно бяха полупразни.
Всеки ден изчакване за Юлий бе мъчително отлагане на окончателното решение. Пленените дезертьори разказваха за спадането на бойния дух и лошата организация в лагера на гърците. Юлий знаеше всичко за техните офицери, за екипировката им, за желанието им да влязат в бой. Отначало се беше задоволил с идеята за нощни атаки, с които да къса парчета от плътта на гръцката армия, докато Митридат не се изнерви и не налети право в ръцете на легионите, идващи откъм брега. Но дните и седмиците минаваха без никакъв признак, че гърците ще вдигнат лагера или че на хоризонта ще се появи римско подкрепление.
В началото на третата седмица Юлий се беше изправил пред възможността легионите да не дойдат, преди Митридат да се събуди от отбранителната си летаргия и да започне да мисли като истински командващ. В нощта, когато гръцките часови дезертираха с десетки, минавайки само на няколко стъпки от собствените му хора, без да го знаят, Юлий започна да прави планове за истинска атака.
В момента ядрото на гръцката армия бе подредено в големи карета от по десет редици и Юлий кимна — спомняше си уроците на стария си наставник. Гърците нямаше да могат да изнесат напред толкова много мечове, колкото собствения му широк строй, но десетте редици щяха да предотвратят объркването, когато враговете, които винаги ги бяха убивали в тъмното, най-накрая се изправеха срещу тях в равнината. Преглътна болезнено, докато оглеждаше терена и изчакваше идеалния момент да даде заповед за атака. Видя един висок мъж да се мята на коня си и да се отдалечава в галоп, а после стотици стрелци започнаха да сформират отделенията си. Въздухът щеше да почернее от стрелите им.
— Хиляди са — прошепна той на себе си.
Неговите хора сега имаха щитове — повечето откраднати от гърците, които бяха убивали нощ след нощ.
Но дори при това положение всеки успешен набег на гърците щеше да повали по няколко негови войници, дори ако те съберяха щитовете си, за да се скрият под тях.
— Свири атака, веднага! — изсъска Юлий на тръбача и той вдигна стария боен рог и изсвири сигнала.
Двете кохорти пристъпиха напред като една. Юлий се огледа наляво и надясно и се изсмя зловещо, като видя ветераните да образуват права редица, докато се придвижваха напред, почти без да го забележат. Никой не изоставаше. Старите бойци бяха жадували за такава атака почти колкото самия него и сега тяхното нетърпение най-накрая намираше отдушник.
Отначало се приближаваха бавно. Юлий зачака стрелците да стрелят и почти замръзна, когато хиляди дълги черни стрели избръмчаха във въздуха. Гърците се целеха добре, но ветераните бяха воювали срещу стрелци из всички римски земи. Придвижваха се, без да бързат, снишаваха се и щитът на всеки докосваше щита на другия до него. Така образуваха непробиваема стена и стрелите отскачаха, без да нанесат вреда, от обкованото с медни листове дърво.