Кръвта на боговете [bg]

В същия миг галерата рязко се издигна на върха на една въл­на и се понесе надолу. Лавиния писна и Секст хвана здраво и нея, и мачтата.

Май предпочитам времето, когато беше пират каза тя. Тогава поне ми носеше скъпоценности.

- Които ти продаваше и инвестираше! Давах ти ги да им се радваш, а не да бъдеш благоразумна.

- Поне единият от нас трябва да е благоразумен отвърна тя. Когато всичко това приключи, ще ми трябва зестра. А на теб ще ти трябват пари за къща, ако искаш някога да създадеш семейство.

Той я прегърна силно. Спомняше си хилядите разговори в по-тежките времена. Като деца двамата бяха изгубили всичко освен бащиното си име и неколцината верни слуги, които все още тачеха Гней Помпей. В най-черните моменти бяха разго­варяли за живота, който щяха да имат един ден, с къща, слуги и мир - просто спокойствие и мир, без повече заплахи и преследване.

- Радвам се, че все още се тревожиш за мен - рече той. - Но ще съм още по-доволен, ако слезеш долу и ми намериш някое добро наметало, както и едно сухо за теб.

Лавиния не можеше да възрази на подобна молба, пък и виждаше, че той трепери не по-малко от нея.

- Добре - каза тя. - Но ще се върна.

Той я отведе до люка и го задържа отворен, докато тя се спусне по стълбата. Още се усмихваше, докато вървеше обрат- но към носа и се вглеждаше в сивото море, за да види какво е пропуснал.

„Поне капитаните от Сирия знаят какво правят“, помисли си Секст, докато корабът му ги следваше. Десетте очукани га­лери се държаха на разстояние една от друга и се движеха сравнително умело. За да стигнат дотук от Сирия, бяха пре­косили откритото море и умората личеше както по корабите, така и по хората. Секст си каза, че е взел правилно решение, когато нареди на капитаните на Касий да водят при заобика­лянето на носа.

Сепна се, когато чу силен трясък някъде отляво. Присви очи и се вгледа, но не можа да види какво е станало. Южният бряг на Италия едва се виждаше и това го окуражи. Скоро щяха да заобиколя! носа и да се озоват в по-спокойни води. Искаше му се да може да събере флота, но имаше опасност скалите да раз­порят дъната на галерите.

Вятърът зафуча около мачтата и носът се заби в поредната огромна вълна. Секст се вкопчи с всички сили в парапета, за да не бъде отнесен. Закашля се, когато ледената вода влезе в дробовете му. Когато зеленият бронзов таран на носа се издиг­на отново, си пое дъх. Бурята продължаваше да приближава. Погледна назад и видя, че римският капитан още се превива. Приличаше на труп, но въпреки това се държеше и ругаеше немощно. Секст се ухили при вида му и се зарече да му го при­помни, ако оцелеят.

Сирийските галери все така се движеха с мъка напред. Няма­ше безопасно място, където да изчакат бурята да отмине. Оста­ваше им само да продължат безумното заобикаляне и да обърнат към Брундизиум. Секст за пореден път си каза, че Касий е прав. Разполагаше с достатъчно кораби, за да блокира цялата страна, ако ги раздели на две части, подобно на ковашки клещи. Никой друг не разполагаше и със сто галери, какво оставаше за двеста и двайсет. Имаше силата да умори Рим от глад.