Плясъкът на крилете му [bg]

— Защо не ви го каже направо? — Това беше опасна тема и още щом го каза, на Гил му се прииска да си бе държал устата затворена.

— Защото моят Бог е деликатен Бог. Сътворил ни е, защото не е искал да бъде сам — ако трябва да ни казва какво да правим и се меси в наша защита, тогава не сме нищо повече от питомци, като кученцата на богатите пачаври в Испански Лийдс. Бог ни говори с намеци, защото ни обича.

— Тогава защо му е да ни унищожава?

„Ами, да — помисли си Гил веднага щом го изрече, — защо пък след един богохулен въпрос да не задам още по-богохулен?“ Но не беше взел предвид колко интелигентен е странният му господар.

— Аз самият често съм си мислил за това. Защо, Господи, искаш от мен да извърша това ужасно деяние?

— И?

— Неведоми са пътищата Божии. Мисля, че може би той е по-милостив и любящ, отколкото съм смятал. Бях надменен — добави той горчиво, — защото толкова се гневях за онуй, което е сторило човечеството на единствения му син. Сега вярвам, че съберат ли се заедно всичките ни мъртви души, той ще ни пресътвори наново — но този път по собствен образ и подобие. Така си мисля. Мисля, че точно затова трябва да извършим това отвратително нещо.

— Но не сте сигурен?

Боско се усмихна, ала този път усмивката му бе лесна за разгадаване — излъчваше простичко смирение.

— Припомни си предния ми отговор.

Беше ясно, че аудиенцията е приключила и ще е най-добре да излезе, преди да е казал нещо още по-глупаво. Гил се поклони.

— Ваше светейшество.

Вече беше до вратата, когато Боско го повика.

— Ще наредя този следобед да ти пратят някои планове.

— Да, Ваше светейшество.

— Ще са нужни известни усилия, но съм сигурен, че е необходимо — предпазливостта никога не е излишна. Искам да изместиш корабостроителниците на Мисисипи със сто мили по-нагоре.

— Може ли да попитам защо, Ваше светейшество? — Гласът му ясно показваше, че смята идеята за абсурдна — но Боско като че ли не забеляза. Или пък се престори, че не забелязва.

— Ако бях на мястото на Кейл, щях да се опитам да ги унищожа. Мисля, че е мъдро да бъдем предпазливи.

Малко по-късно, докато крачеше по коридора отвън, една мисъл се въртеше в ума на Гил: „Трябва да намеря начин да го напусна.“