Шестото покварено дете [bg]

На другото бе спрян бял ван с плъзгаща се задна врата.

Гумите му бяха спаднали, уплътненията – напукани, стъклата – покрити с дебел пласт мръсотия. Пул винаги се бе чудил как някой може да позволи превозното му средство да се разпада, натикано в някакво тъмно ъгълче. Вероятно Дерек Хилбърн бе карал именно този ван и сега жена му нито имаше полза от него, нито можеше да понесе спомените, които колата ѝ навяваше. По-лесно е да го забравиш, отколкото да се опиташ да го продадеш.

Пул пристъпи напред, като прекрачваше и заобикаляше кутиите и разчистваше паяжините със свободната си ръка. От надигналия се прахоляк се разкиха неудържимо. Стигна до предната врата на гаража, напипа дръжката за отваряне и я дръпна нагоре. Също както страничната врата, и тази оказа сериозна съпротива. Ролките протестираха гръмко с всеки сантиметър, с който повдигаха метала. В крайна сметка обаче успя да я отвори и с удоволствие усети полъха хладен въздух.

Няколко мишки се защураха насам-натам, хукнаха навън и се изпокриха в запуснатата морава. Една се спря достатъчно време, за да изгледа Пул. Това вероятно бе най-едрата мишка, която бе виждал в живота си. Носът ѝ потрепваше нервно, а очите ѝ пламтяха. Гризачът застана на задни лапи и дълго наблюдава Пул, преди да се обърне и да последва събратята си.

Откъм къщата блесна прожектор, окачен под стряхата и насочен към отворената врата на гаража. Пул прикри очи с длан и видя Робин Хилбърн, изправена до задната врата. Тя вдигна ръка и му махна несигурно, преди да изчезне в дълбините на къщата.

Светлината стигаше до него, но сградата някак я ограничаваше. Но все пак беше по-добре от фенерчето на телефона. Нямаше как да се справи със задачата лесно, затова Пул се зае да я върши по единствения начин, който му бе известен – кашон след кашон. Започна с първия, до който успя да достигне, изкара го навън на алеята, отвори капака и се зарови вътре. Дънки и панталони, няколко дузини, мухлясали и проядени от молци. Първите пет кашона се оказаха със сходно съдържание – тениски, пуловери, чорапи. Не можеше да се насили да изхвърли всичко, както го бе помолила Робин, затова започна да ги сортира – всичко, което ставаше за даряване, отиде в дясната част на тротоара, останалото – наляво. Дерек Хилбърн определено бе събрал доста боклуци.

Четирийсет минути по-късно Пул бе плувнал в пот и не бе открил нищо полезно.

Тъкмо се чудеше дали да не почука на кухненската врата и да помоли за чаша вода, когато очите му се спряха върху белия ван.

Дерек Хилбърн (или който го бе карал за последно) го бе паркирал на заден ход, като вратата откъм шофьора бе опряна до страничната стена, а задницата на автомобила бе плътно до задната. Пул не се бе сетил преди, но сега си помисли, че който и да го е паркирал, е трябвало да слезе през предната дясна врата. Нямаше логика. Ако са искали да го сложат така, че да оставят максимално свободно място за багаж в гаража, защо не са го вкарали на преден ход?

През годините пред дясната врата се бяха натрупали няколко купчини с кашони, които блокираха достъпа дотам. Пул измъкна всички на алеята и прегледа съдържанието им, докато не си разчисти пътя до вратата на вана. Беше заключена.