Отровни думи [bg]

— Картините на Ван Ейк114?

Дамата кимна, сетне разтърси глава, сякаш за да прочисти ума си.

— Фантастични находки. Купища оригинални скици и дори едно маслено платно, за чието съществуване никой не бе подозирал дотогава.

— Нали имаше и нещо на Тициан?

— Oui.

— Искате да кажете, че това място е още по-удивително?

— Не ми се ще да се впускам в лекции, но смея да твърдя, че вие и хората ви не оценявате мащаба на откритието си.

— Можете спокойно да ми изнесете лекция — успокои я Гамаш. — Затова ви поканих.

Възрастният детектив се усмихна и жената за пореден път си каза, че може би най-рядката находка в цялата ѝ кариера е главен инспектор Гамаш.

— Навярно е добре да се настаните удобно — предложи Брюнел. Детективът си намери дънер, на който поседна като на табуретка. — Случаят „Шарбоно“ беше грандиозен — продължи дамата, — но в много отношения бе напълно прозаичен. Повечето групировки, които се занимават с кражби на произведения на изкуството, както и повечето колекционери, които търгуват на черния пазар, имат една или максимум две сфери, в които се специализират. Тъй като пазарът е толкова тясно профилиран и се въртят огромни суми пари, на крадците им се налага също да са експерти, но само в една или две малки области. Италианска скулптура от седемнайсети век. Фламандски майстори на живописта. Гръцки антики. Но никога всичко това накуп. Специализират се. Иначе как да разберат дали не крадат фалшификати или копия? Затова и в случая „Шарбоно“ открихме изумителни неща, но всички те, малко или много, бяха от един „род“. Vous comprenez115?

— Oui. Всички находки са били ренесансови картини, и то предимно на един художник.

— C’est ça116. Виждате колко тясно се профилират повечето крадци. Но тук — махна към колибата — има ръчно изработени копринени гоблени, старинен оловен кристал. Знаете ли какво открихме под извезаната покривка? Убитият се е хранел на една от най-изящните инкрустирани маси, които съм виждала. Навярно е на около петстотин години и е дело на истински майстор. Дори покривката е шедьовър. Повечето музеи биха я съхранявали зад стъкло. От лондонския „Виктория и Албърт“ биха платили цяло състояние за нея.

— Може би са платили.

— Смятате, че може да е била открадната оттам? Възможно е. Чака ме много работа.

Брюнел като че ли бе нетърпелива да започне. В същото време май не и се искаше да си тръгва от горската колиба и нейната градина.

— Питам се кой ли е бил? — Жената се пресегна и си отчупи няколко шушулки грах от близката лоза, като подаде една на събеседника си. — Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.

— Паскал. — Гамаш разпозна цитата и осъзна колко е подходящ за случая. — Човекът от колибата е имал такава способност. Но се е обкръжил с много предмети, които са имали какво да кажат. Били са пълни с истории.