![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Жан Ги неволно се ухили. Опита се да превърне усмивката в гримаса, но не успя съвсем.
— Не мога да говоря от името на главния инспектор, но смятам, че спокойно бих могъл да го кажа за себе си.
Мирна се усмихна и отпи глътка от бирата си. Следваше с поглед Бовоар, който пък следваше с поглед Гамаш.
— Не сте виновен вие, нали знаете?
Младият инспектор се напрегна и неволно потръпна.
— Какво имате предвид?
— За случилото се във фабриката. С него. Нещата са били извън вашия контрол.
— Знам — отсече той.
— Чудя се дали наистина го знаете. Онова, което сте видели, сигурно е било ужасно.
— Защо ми го казвате? — попита Бовоар като зашеметен. Всичко изведнъж се бе обърнало с главата надолу.
— Защото смятам, че имате нужда да го чуете. Не може винаги да го спасявате.
Мирна погледна измъчения млад мъж срещу себе си. Човекът страдаше, знаеше го. Наясно бе също така, че само две неща биха могли да причиняват подобна болка толкова дълго след събитието.
Любов. И вина.
— Онова, което е било веднъж счупено, вече е по-здраво.
— Това къде го чухте? — изгледа я свирепо Жан Ги.
— Прочетох го в едно интервю, дадено от главния инспектор след нападението. И е прав. Но е нужно много време, а и много помощ, за да се излекуваш. Вие навярно сте го помислили за мъртъв.
Така си беше. Бовоар бе видял как Гамаш поема куршума. Пада. И не помръдва.
Мъртъв или умиращ. Жан Ги бе сигурен в това.
И не направи нищо, за да му помогне.
— Нищо не сте могли да направите — заяви Мирна, сякаш четеше мислите му. — Нищичко.
— Откъде знаете? — попита младият инспектор. — Как е възможно да го знаете?
— Защото го видях. Във видеото.
— И смятате, че това ви е достатъчно, за да знаете всичко?
— Наистина ли вярвате, че е било възможно да направите нещо повече?
Бовоар извърна поглед и усети как познатите иглички в корема му се превръщат в болезнени спазми. Знаеше, че Мирна се опитва да помогне, но искаше само тя да се махне.
Книжарката не бе присъствала там. За разлика от него. А той никога нямаше да повярва, че не е било възможно да направи още нещо.
Главният инспектор бе спасил живота му. Беше го издърпал на безопасно място и го бе превързал. Но когато самият Гамаш бе ранен, не друг, а полицай Лакост си бе проправила път до него. И го беше спасила.
Самият Жан Ги не направи нищо. Просто лежеше. И гледаше безучастно.
— Харесвахте ли я? — попита Гамаш.
Направили бяха пълна обиколка и сега стояха на поляната точно срещу терасата на бистрото. На една от масите Андре Кастонге и Франсоа Мароа се наслаждаваха на обяда си. Поне на храната, ако не на компанията. Не изглеждаха особено разговорливи.
— Да — отвърна Сюзан. — С времето започна да става мила. Деликатна дори. Щастлива. Не очаквах да я харесам, когато за пръв път си довлече жалкия задник в мазето на църквата. Не може да се каже, че сме били първи приятелки, преди да тръгне за Ню Йорк. Но тогава бяхме по-млади, а и по-пияни. Подозирам, че и двете не сме били стока. Ала хората се променят.
— Толкова ли сте сигурна за Лилиан?
— А вие толкова ли сте сигурен за мен? — засмя се тя.
Добър въпрос, помисли си Гамаш.
После му хрумна друг въпрос. И се изненада, че не се е сетил за него по-рано.
— Как открихте Трите бора?
— Какво имате предвид?
— Селото. Почти невъзможно е за откриване. Обаче ето ви тук.
— Той ме докара — посочи с ръка Сюзан.
Гамаш се обърна и погледна в указаната посока. Към един недалечен прозорец, зад който с гръб към тях стоеше мъж. С книга в ръка.
Главният инспектор не виждаше лицето му, но с лекота разпозна мъжа. До прозореца в книжарницата на Мирна стоеше Тиери Пино.
ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА
Клара Мороу седеше в колата и се взираше в занемарената жилищна кооперация. Сградата нямаше нищо общо с уютното местенце, обитавано от семейство Дайсън по времето, когато ги познаваше.
По целия път насам си припомняше приятелството с Лилиан. Затъпяващата работа да сортират писма по Коледа, която си намериха заедно. Заниманията им като спасителки по-късно. По идея на Лилиан се записаха на курс за спасители и заедно се явиха на изпита по плуване. Помагаха си. Криеха се зад бараката на спасителите, за да пушат цигари или трева.
В училище заедно тренираха волейбол и лека атлетика. Оказваха си взаимна опора в часовете по гимнастика.
Почти нямаше хубав спомен от детството на Клара, който не включваше и Лилиан.