![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Интимността може да ни съсипе в това дело, обясни Джейк на Порша съвсем директно, а после дъщерята го предаде по-внимателно на майка си. Ако съдебните заседатели повярваха, че Лети е била прекалено близка със Сет Хъбард, без проблем щяха да отсъдят, че тя е извършила злоупотреба с влияние.
Проявявал ли е господин Хъбард нежност към нея? Случвало ли се е да я прегръща, да я щипва по бузата, да я потупва по задника? Ни най-малко, отговори Лети. Никога. Шефът й бил суров и затворен човек. Не търпял други хора и имал малцина приятели. Не се ръкувал с Лети, когато идвала на работа сутрин, нито я изпращал да си върви дори с далечно подобие на прегръдка. Тя била негова служителка, нищо повече — нито приятелка, нито довереница, нито нещо подобно. Той бил учтив и й благодарял, когато било уместно, но бил лаконичен.
Не знаела нищо за бизнеса му, нито за социалния му кръг. Никога не говорел за друга жена и Лети никога не била виждала жена в къщата. Всъщност не помнела нито веднъж приятел или делови познат да е идвал в дома на господин Хъбард през трите години, докато работела там.
Идеално, помисли си Джейк.
Лошите адвокати се опитват да измамят свидетелите, да ги изобличат или да ги объркат в старанието си да спечелят при снемането на клетвени показания. Добрите адвокати предпочитат да спечелят на процеса и използват клетвените показания като средство за събиране на информация, която евентуално да им помогне да заложат капанчета впоследствие. Блестящите адвокати прескачат клетвените показания и организират красиви засади пред съдебните заседатели. Уейд Лание и Стилман Ръш бяха добри адвокати и през първия ден събираха сведения. По време на осемчасовия пряк разпит не бе изречена нито една оскърбителна дума, нямаше и намек за неуважение към свидетелката.
Джейк беше впечатлен от опонентите си. По-късно в кабинета си той обясни на Лети и Порша, че и Лание, и Ръш всъщност са изпълнявали роли. Представили се като дружелюбни професионалисти, които наистина харесват Лети и държат да установят истината. Искали да се харесат на Лети, тя да им се довери и на процеса да свали гарда.
— Те са вълци — предупреди ги Джейк. — На процеса ще се опитат да ти прегризат гърлото.
Изтощена, Лети попита:
— Джейк, нали няма да съм на свидетелската скамейка цели осем часа?
— Ще бъдеш готова.
Тя обаче се съмняваше.
Зак Зайтлър пое на следващата сутрин с поредица от проучващи въпроси за последните дни на господин Хъбард. Натъкна се на златна жила с въпроса:
— Видяхте ли го в събота, на първи октомври?
Джейк се мобилизира за онова, което щеше да последва. Знаеше от няколко дни, но нямаше начин да го избегнат. Истината си беше истина.
— Да — отговори Лети.
— Не казахте ли, че не сте работили в събота?
— Точно така, но господин Хъбард ме помоли да отида онази събота.
— И защо?
— Искаше заедно да отидем в кабинета му, за да почистя. Човекът, който го правеше обикновено, беше болен, а помещенията трябваше да се почистят.
Отговорът на Лети съживи хората край масата много повече от сутрешното кафе. Очите им се ококориха, гърбовете се изпънаха, задниците се плъзнаха към ръба на столовете, неколцина се спогледаха.
Надушил кръв, Зайтлър продължи предпазливо:
— По кое време пристигнахте в къщата на господин Хъбард?
— Към девет сутринта.
— И какво ви каза той?
— Каза, че иска да отида с него до кабинета му. Качихме се в колата и отидохме.
— В коя кола?
— В неговата. В кадилака.
— Кой караше?
— Аз. Господин Хъбард ме попита дали някога съм карала нов кадилак. Казах, че не съм. Преди бях споменавала колко хубава е тази кола, затова той ме попита дали искам да я покарам. Отначало отказах, но той ми подаде ключовете. И аз потеглих към службата му. Бях като на тръни.
— Вие ли карахте? — попита Зайтлър.
Всички край масата бяха навели глави, адвокатите си водеха бележки като бесни и мозъците им бързо щракаха. Във вероятно най-прочутото оспорване на завещание в историята на щата посоченият за наследник, който не беше кръвен роднина, всъщност беше откарал умиращия човек до кантората на адвоката, за да подпише завещание, с което лишаваше от наследство цялото си семейство и оставяше за единствен наследник него, шофьора. Върховният съд беше обявил завещанието за недействително поради злоупотреба с влияние и като съществена причина беше посочил факта, че „изненадващият бенефициент“ по този начин беше участвал в съставянето на новото завещание.