![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Бейлис вдигна рамене.
— Творение на гениален параноик — рече Стоун.
Бейлис се наведе напред и заговори, произнасяйки думите натъртено:
— Всички външни признаци сочат, че това са фантазии на човек, останал в отровния свят на контрашпионажа толкова дълго, че умът му се е прекършил. А в действителност най-непобедимата крепост на американското разузнаване е гнила до основите си.
Стомахът на Стоун внезапно се превърна в парче лед.
— Смяташ, че наистина е така? — прошепна той и поклати глава. — Но какво общо има това с баща ми, по дяволите?
— Слушай, Чарли, вече ти казах, че нямам право да говоря пред теб всичко това и наистина е така. Искам думата ти, че ще си остане между нас.
— Имаш я.
— Само да загатнеш нещо, ще отрека. Ние предполагаме, че баща ти е убит, за да не се допусне самоличността на този агент да бъде разкрита…
— Руснаците ли го убиха? — попита веднага Стоун.
— Не е толкова просто. Определени руснаци. Хора, решени да направят всичко възможно самоличността на тази „къртица“ да остане абсолютна тайна.
— Но не е възможно баща ми да е знаел нещо — прошепна Стоун.
— Баща ти е знаел някои неща, които не е трябвало да знае. Неща, които явно са били опасни за тези хора.
— О, стига — сопна му се Стоун и се изправи. Закрачи из стаята, като се опитваше да разсъждава, да осмисли всичко онова, което беше научил през последните дни, нещата, в които вече не намираше никаква логика: — Защо ти? Как се е получило така, че тъкмо ти знаеш толкова много по този въпрос?
— Защо ли? — рече Бейлис и се обърна в креслото, за да вижда Стоун. — Не зная. Може би защото една вечер се случих на един определен прием. Може би защото случайно познавам определен руски дипломат.
— Не разбирам. — Стоун седна на ръба на масата за писма; внезапно се почувствува прекалено уморен, за да стои прав.
— Не мога да навлизам в подробности. Но искам ти сам да си направиш изводите вместо мен. Мисли, Чарли! Не са преследвали само баща ти. Преследват и теб. Кажи, какво знаеш? Какво е това нещо, което си открил и което има някакво отношение към пътуването на баща ти до Москва през 1953 година? Каквато и да е връзката, независимо колко несъществена ти се струва.
Стоун поклати глава и стисна устни. Опитваше се да мисли.
Сега Бейлис заговори с мекота, която изненада Стоун:
— Баща ти би поискал от теб да ми помогнеш. Алфред Стоун силно обичаше родината си. Работеше в Белия дом, тежко понесе опетнената си лоялност и обичаше родината си, но дяволите. Мисля, че той би искал синът му да направи всичко, което е по силите му, за да помогне. Националната ни сигурност може би е в опасност. Могат да загинат стотици хора. Чарли. Дори хиляди. Няма да преувелича, ако кажа, че е много вероятно да е поставен на карта мирът между великите сили.
Стоун стана от масата и тръгна към отсрещния ъгъл на стаята, скръстил замислено ръце. Всичко, казано от Бейлис, звучеше правдоподобно, вместваше се.
— Ако можех да ти кажа повече подробности, Чарли, щях да ти ги кажа. Заплашени са не само Съединените щати. Москва също е заплашена. Трябва да има нещо, някакво зрънце информация, на което си попаднал, някой документ може би, някой телефонен разговор — настояваше Бейлис. — Каквото и да е.
Стоун само въздъхна и сбърчи чело. Поклати глава.
— Необходимо ми е да дойдеш при нас и да поговориш с някои от нашите хора. Да им кажеш това, което знаеш, всичко. Жизненоважно е, Чарли.
— Опасявам се, че не мога да го направя, Роджър — отвърна Стоун, като наблюдаваше Бейлис от другия край на стаята. — Имам нужда от твоята помощ, от твоята защита. Но ти самият не знаеш кой е замесен в това и кой не е. И ти може да бъдеш предаден, както бях предаден аз. Съжалявам.