Игри на изчезване [bg]

Той пристъпи бавно напред и опря дулото на пистолета в челото ми. С другата си ръка се пресегна и сграбчи моя за заглушителя. Деляха ни само две педи, като той през цялото време ме гледаше право в очите. Движенията му бяха плавни и внимателни. И във висша степен професионални. Един аматьор би гледал противника си в ръцете. Това е грешка. Ако искаш да отгатнеш следващите му действия, гледай го в очите. Накъдето тръгне погледът, натам отива и човекът. Например, ако Лорънс бе погледнал надолу към моя пистолет, преди да ми го отнеме, аз щях да се пробвам да избия неговия от ръката му. Щях да започна с бърз ляв в лакътя, за да го накарам да отпусне ръце, после щях да забия чело в лицето му или да го ритна в слабините. Ако се стигнеше дотам, може би щях да успея и да го застрелям. Но Лорънс не отмести пистолета от челото ми, нито погледа си от очите ми. Ако се бях опитал да го обезоръжа, щеше да ми пръсне черепа, преди да бях замахнал.

След като отне пистолета ми, той направи две крачки назад, което също беше умен ход. Ако държиш някого на прицел, метър и половина е идеалната дистанция. Застанеш ли по-близо, заложникът ти може да замахне и да ти избие оръжието. Ако си по-далече, може и да не го улучиш, доколкото в една внезапна престрелка всеки стреля, без да се цели. Лорънс знаеше всичко това. След като се върна зад креслото, той извади пълнителя от моя валтер, дръпна затвора, за да изкара патрона от цевта, и захвърли оръжието в басейнчето под водопада, после с палец изхвърли един по един всички патрони от пълнителя. Щрак, щрак, щрак.

Наблюдавах го внимателно. Той бе взел решението си. Нямаше да ме застреля. Поне засега.

Така че аз свалих ръце и отидох да си налея едно питие.

Разсъждавах по следния начин: той щеше или да ми пръсне черепа, или да не го пръсне. За момента не можех да направя кой знае какво, за да повлияя на решението му. Но пък заслужавах да ме напсуват, ако позволях на някакъв непознат да ми тегли куршума, преди да бях гаврътнал едно уиски. Въпрос на принцип. Грях е да отнемеш някому последната глътка.

На пода се въргаляше неотваряна бутилчица „Джони Уокър“ от минибара, вероятно попаднала там, докато бандитите от триадата бяха опустошавали стаята. Избутах я с върха на обувката си от останалия боклук, наведох се и я вдигнах. Отвинтих капачката и пристъпих към минибара, за да си взема чаша. Три пръста, две бучки лед и малко сода, а? Еликсир. Но нямах късмет. Всичките чаши бяха изпотрошени, а кофичката за лед беше пълна с вода. Единственият останал здрав съд беше високата чаша за кафе върху еспресо машината. Налагаше се да се задоволя с нея.

Кимнах към него.

— Искаш ли малко?

Лорънс не отговори. По челото му се стичаше пот, но той нито вдигаше ръка, за да я обърше, нито примигваше с клепачи, за да не му влиза в очите. Просто се намести по-удобно за стрелба, това беше всичко. Пистолетът сигурно вече му натежаваше. Опитвали ли сте се да държите речник в изпъната напред ръка? Дори културистите получават мускулна треска от такива упражнения.