![Игри на изчезване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/0/igri-na-izchezvane-bg-download.jpg)
Игри на изчезване [bg]
- Автор: Хоббс Роджер
- Серия: Джак Уайт #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-385-2
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игри на изчезване [bg]». Краткое содержание книги:
Аз си налях още една бутилчица „Джони Уокър“. Лорънс погледна към кафената ми чаша и постави ръка върху пистолета, колкото да ми напомни, че го има. После започна да прибира сапфирите в кадифената торбичка един по един.
— И така, те почват да пият — казах аз, като оставих на масата чашата със скоча. — И Полифем пита Одисей как се казва. Щото, нали разбираш, ще мине време, преди Полифем да огладнее отново. Одисей му казва че името му е Утис, което в груб превод означава „Никой“ или „Няма такъв“. Все едно да се представящ като Анонимен или Господин Никой. Но понеже Полифем е пиян, си мисли, че това е истинско име. Двамата пият и си приказват до късно през нощта, а неразреденото вино на Одисей е легендарно със силата си — дар от Марон, жреца в храма на Аполон. И накрая Одисей надвива великана, като забива една изострена пръчка в окото му.
— Убива го — каза Лорънс.
— Не, там е работата — казах аз. — Ослепява го. Така че, когато, обзет от паника, Полифем отмества камъка от входа на пещерата, Одисей избягва. Полифем вдига врява до небето, моли баща си Посейдон да отмъсти за него. Но кого да убие Посейдон? Утис. Никой. Няма такъв. Полифем моли баща си да убие… въздуха. Едва тогава Одисей му казва истинското си име, за да знае кой го е победил.
Отпих още една глътка и се загледах как алкохолната напитка се стича бавно по стените на чашата за кафе. Лорънс продължаваше да ме зяпа неразбиращо.
— Не е ли брилянтно измислено? — попитах аз. — Одисей се измъква невредим, понеже циклопът не знае кой е. Знае само че е Утис. Никой. Може да е всеки. За Полифем Одисей е човек без история и репутация. Без самоличност. Дори не може да си представи, че това е онзи, който само с интелекта си е командвал армиите на Итака и е съборил стените на Троя. И понеже не го познава, циклопът си въобразява, че може да го стъпче като мравка. За него Одисей е просто един грък — с нормален ум, нормални цели, нормални страхове. И се отнася към него като към обикновен смъртен. Но Одисей не е кой да е. Той е Утис. Винаги подценяван.
Лорънс стисна устни, без да отделя поглед от мен.
— Това е то да си никой — казах аз. — Мен винаги ме подценяват.
Лорънс се усмихна като Чешърския котарак, стана от мястото си, погледна ме право в очите и ми подаде ръка. Аз не помръднах, само погледнах протегнатата му длан. Нещо не беше наред. Всичко се разреши твърде лесно. Той ми нямаше доверие за нищо, откъде накъде ми предлагаше да се ръкуваме? Огледах го от глава до пети, сякаш изпусках нещо. Бавно се надигнах.
— Искам да ти стисна ръката — каза той.
50
Клубът, Северен полуостров, Макао
— И затова ще си тръгна от тук — каза Анджела, после се изправи и изсипа съдържанието на кожената си чанта на масата.
Купчини стодоларови банкноти, стегнати с бандерол на пачки, се разпиляха по пода — имаше може би милион, ако не и повече.
Старецът се изцъкли, беше в шок. Един милион долара е впечатляваща сума, откъдето и да се погледне. Дори натъпкани в пътна чанта, един милион долара тежат колкото една от онези кофи за боклук по улиците — точно десет килограма.
— Това беше на яхтата — каза му тя. — Пари. Много, адски много пари. Далеч повече, отколкото бих могла да нося. Трябваше да ги вадя от водата с въжета и да ги извличам на палубата като палет с тухли. За да ги пренеса на брега, трябваше да ги наблъскам в куфари. Три големи куфара, натъпкани до краен предел. Едва можех да ги вдигна.
Дракона седеше на стола си, без да обелва дума. Вдигна една от пачките, разлисти банкнотите, помириса ги.
— Тези контрабандисти пренасяха със себе си и последния долар, който някога си им платил — каза Анджела. — Това беше големият им удар.
— Пренасяли са пари — каза старецът.
— Моите пари — каза Анджела. — Готова съм да те компенсирам за всеки долар, който си загубил от тази сделка, но нито цент повече. Предполагам, че останалите сапфири, които си купувал, са били истински, така че си си взел своето. Пито-платено. Ще задържа по-голямата част от сумата, понеже ти направих услуга. Убих контрабандистите, иначе щяха да те ограбят и да изчезнат с милионите си. Мислиш, че ти си прецаканият тук? Не. Ти си в моето положение. Но в крайна сметка ще излезеш на печалба.
Тя бутна купчината към него, няколко пачки се изсипаха в скута му.
— Наречи го обезщетение. Или подарък от мен за теб в знак на добра воля. Скрила съм още пет милиона в едно казино в центъра, които съм готова да ти предам, само кажи. Всичко съм обмислила. Парите са в куфар, който съм дала на гардероб под един от псевдонимите си. След като резервацията ми изтече, рецепционистът ще позвъни на номера, който съм оставила при тях. Този номер може да е и на твоята кръчма. Когато се обади, ще ти каже кога и къде да вземеш куфара. Така ще ти се плати и никога няма да се наложи да те виждам отново.