Игри на изчезване [bg]

49

Хотел-казино „Тамани Хол“, булевард „Котай", Макао

Лорънс бръкна в джоба си, извади малка кадифена торбичка, разтвори я и изсипа шепа сапфири върху масичката между нас. Бяха красиви, сякаш светеха в полумрака. Пред мен беше цяло състояние.

Бавно бръкнах в горния си джоб и извадих малката кожена кутийка, която Анджела ми бе дала. Вътре имаше прегъната на две пожълтяла хартийка с отпечатан върху нея номер. Единият от ръбовете й беше перфориран, сякаш бе откъсната от кочан или нещо такова. През хартията прозираше ръкописен текст. Когато я разгънах, се оказа номерче от помещенията за съхранение на багаж в същия този хотел. Протегнах ръка и го показах на Лорънс. Парите. Анджела ги бе скрила тук.

После се облегнах назад в креслото и попитах:

— Чувал ли си легендата за Полифем?

Той не отговори.

— Почти съм сигурен, че си я чувал — казах аз. — Но може би не разпознаваш името. Полифем е герой от „Одисея“ на Омир. Великан с едно око, син на Посейдон, живее на острова на циклопите. Хваща живи хора, разбива главите им в стените на пещерата си и ги изяжда. Нали си представяш, гръцка епична поезия.

— Чувал съм я тази история — каза Лорънс. — Одисеи и циклопите, нали?

— Именно. Одисей и циклопите.

— Е, и?

— Помниш ли как свършва историята?

Той поклати глава.

— Отдавна беше.

— Хубаво, слушай съкратената версия — казах аз. — Гръцкият герой Одисей и хората му се опитват да се приберат с кораба в родината си след Троянската война. Слизат на един остров, където хората му откриват някакви овце в една пещера. Оказва се, че пещерата е леговището на Полифем, едноокия великан, който е твърде едър и силен, за да го победят в бой. Полифем затваря входа на пещерата с голям камък и ги хваща в капан. После убива и изяжда двама от хората на Одисей, после още двама и още двама. Шестима мъже излапва за вечеря, просто ей така. Във всяко отношение Полифем е една неуязвима машина за убиване. В пряк бой, лице в лице, Одисей няма никакви шансове срещу него. Такива като него Полифем ги яде за закуска, буквално.

Но Одисей е умен — продължих аз. — Гърците много държат да се подмажат на Полифем, затова той предлага на циклопа да пийне от виното му, неразредено, като в замяна Полифем да го остави за накрая, последен, преди да го изяде. Гадна сделка, наистина, но Полифем си мисли, че човекът му е в кърпа вързан, затова приема сделката и започва да пие.