Игри на изчезване [bg]

Преди обаче да бе стигнала до средата на стъкления шкаф, някакъв тип с черно поло изскочи от сенките. Беше приблизително с глава и половина по-висок от нея и като нищо два и половина пъти по-тежък, въоръжен със скъсена версия на автоматичната карабина АР 15, която вдигна към нея с изпъната напред ръка, сякаш искаше да я намушка с копие. Тя пусна чантата си на земята и вдигна ръце нагоре в знак, че се предава.

Което едва ли беше истинското й намерение.

Защото, когато мъжът пристъпи достатъчно близо, тя се извъртя и блъсна встрани цевта на пушката с едната си ръка, след което бързо направи крачка към него, озовавайки се в зоната му на ръкопашен бой и извън обсега на дулото. Едновременно с това сграбчи с ръка цевта на пушката и я извъртя с всичка сила на една страна. Мъжът изрева от болка, защото не успя да извади показалеца си от скобата на спусъка и от движението на Анджела костта изпука и се прекърши на две. Пушката гръмна, проблесна искра. Със следващото си движение Анджела заби приклада в лицето му, след което го ритна в слабините, за да е сигурна, че го е извадила от строя. Той падна, оставяйки пушката в ръцете й. Тя я насочи към него, колкото да се убеди, че не й готви нещо необмислено, после свали пълнителя, изхвърли патрона от цевта и захвърли оръжието настрани.

— Откъде ви намират такива загубеняци? — рече подигравателно тя. — Дали са ти пушка, а ти дори не знаеш как се държи.

Анджела го вдигна с двете си ръце от пода и изви ръката му зад гърба. Той понечи да извика за помощ, но тя измъкна пистолета от колана си и го цапардоса по главата. От този момент нататък той рухна физически и дори не помисли да оказва повече съпротива. Само виеше и се гърчеше от болки. Счупен пръст на ръката, избити предни зъби и леко сътресение на мозъка са в състояние да приведат едър и силен мъж в състояние на безпомощност. Тя го хвана за болния пръст, изви ръката му зад гърба и той вече беше неин. Номерът е ръката да се извие колкото се може по-нагоре зад гръбнака. По този начин се обездвижват всичките й стави, включително раменната. И боли зверски, затова полицаите толкова обичат тази хватка. Мъжът утихна и омекна като пластилин в ръцете й. Със свободната си ръка тя вдигна кожената чанта от пода и отново я преметна през рамо.

След това остана на място и зачака.

Минаха няколко безкрайни секунди. Ако онези щяха да нападат, сега бе моментът. Изстрелът от пушката сигурно бе възвестил пристигането й на всички членове на триадата в целия квартал. Тя обърна мъжа с лице към вратата на кухнята. Ако през онези червени завеси нахлуеха други гангстери, щеше да го използва като жив щит. Анджела присви леко колене, за да се приготви за нападението.