![Игри на изчезване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/0/igri-na-izchezvane-bg-download.jpg)
Игри на изчезване [bg]
- Автор: Хоббс Роджер
- Серия: Джак Уайт #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-385-2
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игри на изчезване [bg]». Краткое содержание книги:
Протегнах ръка и пробвах ключовете за осветлението, но нищо не се случи. Онзи мръсник беше счупил всички лампи. Стаята изглеждаше тъмна и дълбока като океана. Не виждах нищо около себе си.
Постепенно очите ми се адаптираха към мрака, а аз ускорявах процеса, примигвайки. Единственият източник на светлина бяха огромните френски прозорци с изглед към „Котай“. На небостъргача срещу нас имаше монтиран огромен видеоекран, който през няколко секунди обливаше стаята с белезникаво сияние. На екрана се прожектираше кратко клипче с красива жена, изпълняваща сложен акробатичен номер пред група мъже с вечерни костюми, улисани в игра на бакара. Имаше надпис на английски език: Атлантик Риджънси Макао. Един различен свят. За момент светлината изпълни стаята, но очите ми още не се бяха адаптирали достатъчно. Едно нещо беше ясно: апартаментът беше в същия вид, в който го бях оставил — опустошен. Бавно затворих с крак вратата след себе си и се прилепих към стената зад ъгъла.
Но после, докато бавно се прокрадвах към всекидневната, настъпих парче стъкло.
Мамка му.
Звукът беше силен и отчетлив, особено на това място. Аз се присвих, сякаш някой ме бе ударил. Веднъж, докато ме гонеха властите, трябваше да се укривам три последователни дни в някакъв евтин хотел в Богота, Колумбия. Като предпазна мярка бях намачкал вестници и ги бях разхвърлял около леглото си. Ако някой успееше да се промъкне в стаята ми, щеше да настъпи хартията и издайническото шумолене щеше да ме събуди. Счупеното стъкло изпълняваше същото предназначение.
Сега акордьорът вече знаеше, че съм тук.
От този момент нататък трябваше да действам бързо. Бях разкрит и единственият ми шанс беше една светкавична атака. Бърз оглед на стаята, особено тъмните ъгли. Нахълтах в дневната, вдигнал пистолета в двете си ръце за стрелба, и проверих зад канапетата и около масата за хранене. Нищо. Натиснах с рамо вратата на банята. Нищо. Погледнах нагоре по стълбището за втория етаж и пристъпих към водопада. Бях готов да открия огън при най-малкото движение.
И тогава го видях.
Или по-скоро сянката му. Него самия не го виждах ясно, но знаех, че е там. Силуетът му се очертаваше на фона на френския прозорец. Беше седнал в едно от креслата до салонната масичка, в ъгъла зад водопада, с лице към булеварда. Всеки път когато картината на видеоекрана отсреща се променяше, виждах очертанията на главата му. Седеше с гръб към мен и не ме виждаше. В стаята беше толкова тъмно, че едва различавах шията и раменете му. Прицелих се в тила му и полека запристъпвах към него. В цялата му поза нещо не беше наред.
Какво, по дяволите, правеше там, загледан в „Котай“? Не ме ли чуваше? Може би беше заспал?
Картината на видеоекрана отново се смени. Този път добре облечен китайски бизнесмен надигаше чаша уиски. Стаята потъна в още по-плътен мрак. Затаих дъх и направих още една крачка към мъжа в креслото. По пода пробягаха светещи китайски йероглифи. Чувах почти недоловимия шепот на водопада. Никакво дишане. Никакви стъпки. Мъжът не реагира дори когато сянката ми падна върху лицето му. Допрях пистолета в тила му и леко натиснах дулото напред.
И тогава разбрах грешката си.
Защото мъжът не спеше. Не беше дори и мъж.
Беше отрязаната глава на Ботиста, закрепена върху няколко възглавници, натрупани една върху друга. Едната беше облечена в кожено яке, за да наподобява човешки торс. За крака бяха използвани още възглавници от спалнята. Добре изпипано като средство за отвличане на вниманието. Хубава игра на светлини и сенки. Зловещо плашило, предназначено лично за мен.
И тогава истинският мъж излезе иззад водопада и опря пистолета си в тила ми.
Беше застанал точно зад мен.
45
Клубът, Северен полуостров, Макао
Лимузината на Анджела намали и спря пред заведението на слепия рибар. Тя вдигна глава, за да прочете надписа. Определено гласеше Boate. Нощен клуб. Лампите в предното помещение бяха изгасени, но през завесата от задната стаичка се процеждаше светлина. Там трябваше да са гангстерите без съмнение. Още от улицата вонеше на тютюнев дим. Колко ли бяха останали да я чакат? Двама, може би трима? Готвачите сигурно вече си бяха тръгнали, но като се имаше предвид, че онова загубено хлапе бе очистило един от войниците им на улицата, останалите от триадата положително бяха вдигнати под тревога и бяха наизвадили пушките. Анджела като нищо можеше да си представи и четирима обучени убийци в тази задна стаичка, насядали около масата, сърбащи силно кафе и очакващи тя да се появи на вратата.