Игри на изчезване [bg]

— Предполагам, че знаеш коя съм — каза тя.

— Знам — отвърна Дракона. — Издирваме те от часове.

— Ами… ето ме. По-рано тази вечер си сключил сделка с колегата ми, вярно ли е?

— Да.

— Значи така постъпваш ти? Когато не можеш да сключиш честна сделка, вземаш заложник и заплашваш да го убиеш?

— Не съм вземал никого за заложник — заяви старецът. — Поканих твоя човек и той дойде по собствено желание.

— А горилата, която прати след него? — настоя Анджела. — С пистолет в колана? Това какво беше?

— Твоят човек го е застрелял хладнокръвно на улицата. Няма прошка за такова нещо.

— Ти какво си очаквал, дявол да го вземе? — отвърна тя. — Аз съм в твоя град, играя по твоите правила.

Старецът мълчеше.

— Слушай сега — каза тя, като посочи с глава мъжа, който се гърчеше на пода. — Какво би направил, ако взема да го гръмна? Ще имаш ли нещо против?

— Ще те убия на място — отвърна той.

— Значи разбираш как се чувствам аз — каза Анджела. — Око за око, зъб за зъб. Това е правилото. Единственото, от което се интересува тъпата ти триада, нали така? Единственото, което хората уважават. Така че според мен мъртвият ви войник няма никакво значение. Трябваше да помислите за последиците, преди да ме притискате така. Аз ги знам. Никой няма право да ме изнудва чрез хората ми, без да получи куршум в главата. Вие удряте, ние отвръщаме. Ако продължавате да ме притискате, ще има още трупове. Щом така ще играем, по-добре да вадим още сега оръжията и да се изпозастреляме тук, на място. Веднага. Питам те: това ли искаш? Защото положително ще убия поне двама от вас, преди да ме застреляте.

Тя вдигна пистолета от масата и го насочи в главата на стареца.

— Ще видим дали ще се стигне дотам — каза той. — Засега нека да поговорим.

— Добре.

Анджела постави пистолета на масата, но с дуло все още насочено към него. После със свободната си ръка взе един от по-малките сапфири, избърса го и го вдигна към светлината, за да може дори дъртият бухал да го види през дебелите лещи на очилата си.

— Значи това било то. Малкото ти съкровище. Този е трийсет карата нешлифован, на око. Един от най-добрите в света. Внесен контрабанда направо от откритата мина в Могок, където се трудят малки роби. Използват деца, защото възрастен не може да се завре в такава дупка, разбираш ли? Ти знаеше ли го? Този е истинска находка. Виждаш ли колко е голям? След като го шлифоват, от него ще останат само около десет карата, но и това е много. Аз разбирам от качество. На този цветът му е синкавовиолетов, няма никакви дефекти. С такъв размер, цвят и бистрота струва седем хиляди долара каратът. Умножи го по десет, това са седемдесет хиляди долара. Приспадни един бон за шлифовчика и четири за пласьора и си слагаш шейсет и пет бона в джоба. При това по най-консервативна оценка. Ако сам си си пласьор, можеш да го продадеш на някой от търговците на диаманти на „Аламеда“. Веднага ти дават шейсет бона за него, без да задават въпроси.