Шадоу стрийт 77 [bg]

Ето защо се втурна след Айрис, щом тя се скри от погледа му в съседната стая. Това, че беше избрал трудния път, все още не го превръщаше в герой. Беше в долния край на хилядаметрова скала, героите бяха на върха, а той едва започваше да се катери. Все пак героите трябваше да са не само смели, но и много умни. Би било умно да каже на останалите, че Айрис бяга, но той не се сети за това, преди да премине под арката в съседната стая. В този миг, преди да е успял да каже нещо, майка му, госпожа Сайкс и двете възрастни жени се развикаха едновременно. Умният герой не би се занимавал с предположения, той би изпитал увереност във фактите, но Уини предположи — глупаво, глупаво, — че викат него и Айрис, че ги гонят. Той продължи бързо през съседната стая, изтича по коридора чак до другия край. Айрис се шмугна през летящата врата. Той бързо я последва през кухнята, в мокрото помещение, през задната врата на Къп и в късия западен коридор в южния край на третия етаж.

Айрис беше изчезнала. Не беше много по-напред от Уини. Ако беше завила по дългия южен коридор, още щеше да чува стъпките й. Тишина.

От лявата страна на Уини беше асансьорът, от който едва беше успял да се спаси по-рано. Ако Айрис беше влязла в кабината, вече сигурно се беше превърнала в храна за буболечката. От дясната му страна беше апартаментът на Гари Дай. Вратата беше разбита, но преди доста време.

Изведнъж оттам се чу глас, силен и приятен, глас на момиче, вероятно на Айрис, въпреки че не я беше чувал да говори. Тя си пееше нещо, без текст, само с на-на-на и ла-ла-ла. Той я повика шепнешком, а после по-силно, но Айрис не му отговори. Това не беше весела песничка от онези, които съпровождат детските игри. Беше от напевите, при които, ако последваш до източника, ще откриеш момиченце в старовремски мухлясал погребален тоалет, с разядена зеленясала кожа, с трески от ковчега и мръсотия между зъбите.