Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
От много години не се бяха появявали случайно оцелели и той вече не убиваше. Единствената му задача от дълго време беше да е свидетел, единствен пазител на историята на света преди погром и уредник на тази славна сграда.
Предвид неговата самота и безпощадния товар на знанието му — съпоставката между някогашния свят и онова, в което се бе превърнал — вероятно трябваше да очаква, че ще се промени. Постепенно беше обзет от чувство за болезнена загуба. Усети, че в него се надига нещо като угризение и дори жалост.
Сто и шестнайсет дни по-рано изпълнената с меланхолия рутина на изолираното му съществуване беше нарушена. Започнаха първите колебания, необяснимите кратки завръщания в „Пендълтън“, какъвто е бил през 1897 година на върха на този хълм над един по-малък град, който след това се бе разраснал. Колебанията продължиха два дни и за кратки проблясъци настоящето и онзи момент в миналото заемаха една и съща точка в континуума на времето. После настъпи преходът, захвърляйки Андрю Норт Пендълтън, съпругата му и двете им деца в това безмилостно бъдеще, в което сред непрестанно мутиращите същества нямаше такива, които не убиват, свят на постоянно брутално хищничество.
Свидетел не беше убил съпругата и децата. Единственият останал в този район, а може би и в целия свят погромит беше нападнал малката София. Той беше нанесъл първото парализиращо ухапване и с това пробождане започна унищожаването на семейството. В резултат на други заплахи при обратния преход само бащата беше върнат отново в 1897 година, защото единствено той остана жив.
Свидетел вече знаеше от опит, че тайнственият феномен се беше случвал през всеки трийсет и осем години в миналото, като бе започнал през декември 1897. Интересното беше, че за него това бяха трийсет и осем дни между отделните случаи откъм този край на пътешествието. Времето, разделящо събитията в миналото, бе попречило на хората да забележат повторяемостта. Колкото до Свидетел, тук далеч по-краткият интервал внушаваше усещането за ускорение на инерционната сила на инцидентите.
Трийсет и шест дни, след като семейство Пендълтън премина в това време, колебанията започнаха отново и трийсет и осем дни след Пендълтън семейство Осток и прислугата им корабокрушираха на тукашния бряг. Трийсет и осем дни след Осток изпаднал в недоумение мъж на име Рики Ниймс дойде сам от миналото, строителен работник от 1973 година, застигнат от злощастна съдба малко след пристигането си.
Всяка група, транспортирана от по-ранна епоха, поне оцелелите от нея, оставаха в бъдещето с трийсет и осем процента по-кратко от предишната. Мъртвите оставаха завинаги. Андрю Пендълтън и семейството му бяха преседели тук най-дълго — триста и осемдесет минути. Осток прекараха около двеста трийсет и пет, което беше с трийсет и осем процента по-малко. Преходът, при който загина Рики Ниймс, трая около 146 минути. Ако тенденцията се запазеше, сегашните пътешественици щяха да бъдат захвърлени тук за деветдесет цяло и шест десети минути, което представлява шейсет и два процента от сто четирийсет и шест цяло и една десета. Свидетел не разбираше причината за периодичността или важността на числото трийсет и осем, но беше убеден в продължителността на всеки преход, защото в природата му беше заложено да следи изминаващото време с точността на часовник.
Не беше наясно и с причината за това явление — дали беше естествен феномен без дълбок смисъл, или зад него се криеше определена цел. Ако „Пендълтън“ непреднамерено бе построен върху разлом в пространствено-времевия континуум, всичко бе плод на чиста случайност. Ала случайност или не, бяха намесени сили, непонятни за Свидетел, шито притежаваха такава мощ, че успяваха да прегънат времето и да съберат заедно различни епохи, нещо невъзможно според законите на физиката — или поне според всеобщата представа за законите на физиката.