Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Шадоу стрийт 77 [bg]
Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шадоу стрийт 77 [bg]

Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли на Шадоу Стрийт 77. Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял. Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити. През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик — петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на „Пендълтън“ и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно. Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт. Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември. А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години…
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 152
Перейти на страницу:

Оттук ритмичното поклащане на светещата ливада сякаш предлагаше мистично изживяване, но Кърби подозираше, че всеки опит да стигне дотам щеше да бъде кратък и белязан от префинена жестокост.

Въпреки вида си на благ дядо той беше нетолерантен по природа и смяташе човешкия род — не като отделни личности, а като вид — за глупав до крайност, егоистичен, алчен и завистлив. Повечето хора бяха влюбени във властта, насилието, бяха използвачи и мародери. Кърби често си мислеше, че светът би бил по-добро място, ако кучетата бяха най-интелигентните създания, които го населяват. Не му липсваше изчезналият град, защото и най-хубавите градове бяха прекрасни само от разстояние и отблъскващи в различна степен отблизо. Ала този тук беше свят без градове, без хора, несъмнено и без кучета и други невинни създания, не завръщане към условията на рая, а мръсен и неестествен.

— Мисля, че не е необходимо да проверяваме всяка стая — каза Бейли. — Ако имаше някой, щеше да се обади. Каквото и да открием, докато претърсваме, ще е поредният циркаджийски номер, а не е нужно да се излагаме на риск заради едната тръпка.

Когато излязоха от апартамента на Гари Дай, отвореният асансьор още беше празен, но от кабината се чуваха гласове, мърморещи на чужд език — а може би по-скоро от шахтата. Звучаха точно така, както ги беше описал Бейли: злокобни, напрегнати, заплашителни. В света от миналото езикът беше инструмент единствено на хората, но Кърби подозираше, че това не са човешки гласове.

Завиха към дългия южен коридор и видяха в другия му край да пулсира син екран, въпреки че не прозвуча обезпокоителният компютърно симулиран глас.

От лявата страна имаше два апартамента, първият беше на Мак и Шели Рийвс. Кърби нямаше много време за радио, но в редките случаи, когато беше слушал шоуто на Рийвс, беше го харесвал.

Вратата беше отворена. Първите две стаи бяха празни като на другите места. Никой не отговори на повикването на Бейли.

— Може да са били на театър или на ресторант по време на скока — предположи Кърби.

— За тяхно добро да се надяваме, че е така.

Докато вървяха към вратата на З-Н, апартамента на Филдинг Удел, синият екран заговори: „Двама възрастни, мъжки пол. Над земята. Трети етаж. Южен коридор. Унищожи. Унищожи“.

По примера на Мики Дайм Бейли стреля в екрана.

— Някаква система за сигурност? — зачуди се Кърби.

— Явно.

— За какво й е на изоставена сграда?

— Нямам представа.

— Мислиш ли, че има някой, който я следи?

— Засега мисля, че не. Засега.

Вратата за апартамента на Филдинг Удел беше заключена. Звънецът не работеше. Бейли потропа силно. Никой не отговори.

Бейли се провикна през вратата:

— Господин Удел? Господин Удел? Аз съм Бейли Хоукс. Живея в 2-С. — Изчака. Отново заговори: — Господин Удел, събираме се в апартамента на Къп, за да преживеем това заедно.

Когато не последва отговор, а само тишина, Кърби предположи:

— Може да е бил извън сградата, когато се случи.

— Струва ми се, че не излиза често от апартамента си.

— И възнамеряваш да разбиеш вратата, за да провериш добре ли е?

Бейли се замисли за миг.

— Познаваш ли го?

— Срещал съм го един-два пъти.

— Доста е ексцентричен.

— Меко казано ексцентричен — съгласи се Кърби.

— Чудя се дали и той като Марта не е държал оръжие по време на скока. Като познавам Удел, ако разбием вратата, а той е въоръжен, може да се застреля или да застреля мен, а може би и двамата.

Тръгнаха към южното стълбище в западния край на коридора и се запътиха към втория етаж.

Свидетел

Седеше в помещението, някога служило за библиотека или кабинет, отстрани на дневната, чиято врата беше отворена, и слушаше как жените взаимно си вдъхват кураж.

През комуникатора от охранителната система в дясното си ухо чуваше всеки сигнал за унищожаване. Имаше период в далечното минало, когато Свидетел бе извършителят на нужните убийства. Малкото издръжливи екземпляри, които оцеляваха след погром, а после и след Заличител, идваха да търсят подслон в „Пендълтън“, щом се озовяха пред сградата, тъй като явно само тя им приличаше на убежище в променения свят. Тези стени обаче се превръщаха в последния им капан. Свидетел създаваше добро първоначално впечатление у опърпаните и изтощени оцелели, защото изглеждаше като тях, не като погромит. Някога наброяващи милиони, погромитите сега бяха едва неколцина, защото бяха избивали продължително и ефикасно и не им бе останала достатъчно работа, за да оправдае съществуването на голям брой от тях. Свидетел посрещаше хората, спасили се от погром, канеше ги в предполагаемата си крепост и след като му се доверяха, ги убиваше безпощадно.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)