![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Едната котка разваля спокойствието на Айрис, щом я поглежда от няколко метра и вижда, че оранжевите й очи са променени, целите са черни и приличат на мастилени езерца. Котката се движи по различен начин от преди, не пристъпва величествено, а по-скоро като болна. Тръпки я побиват от нея. Другата котка се появява в полезрението й и също има странни черни очи. Отваря уста, а вътре нещо помръдва, сякаш котката е хванала мишка с шест опашки, сиви опашки, които се показват и прибират между зъбите й.
Гората вече я няма и надали ще се появи повече в тази стая, има твърде много гласове, твърде много промени, всичко е различно, дори котките, нищо не е нормално, нищо не е безопасно. Трябва да открие гората на друго място, далеч от тревожните гласове и ухилените котки.
Тихо като зайчето Тропчо, по-чевръсто и от катеричка, Айрис се измъква от стаята през арковидната врата, опитва се да открие младите букове, дивите цветя, трънливите храсти, елшите, търси безопасна горска поляна, където се преплитат леска, прещип и зърнастец, а слънцето преминава през тях като златна паяжина — сигурната тайна поляна, на която е роден Бамби.
Бейли Хоукс
Не претърсиха внимателно втория стаж, минаха набързо през него. Бейли, Туайла, Уини, Спаркъл, Айрис и Кърби живееха там, а бяха част от групата. Според Спаркъл съседите от апартамента до нейния, семейство Шелбрук от 2-Н, бяха на почивка, както и семейство Кордован от 2-Е. Апартамент 2-I беше празен и обявен за продажба. Роули и Джун Тюлис от 2-D, собствениците на „Топърс“, прекарваха дълги часове в ресторанта; и двамата трябва да са били на работа по време на скока.
Бейли продължаваше да вика, без да получи отговор. С Кърби слязоха по северните стълби към партера и видяха трима души до вратите към фоайето да приближават по коридора срещу тях. Бейли разпозна Падмини Бахрати, а до нея Том Тран и Сайлъс Кинсли, облечени в дъждобрани.
Петимата се срещнаха пред тоалетните, които се използваха предимно при събития в залата за празненства. Светлината от гъбите напомни на Бейли за маслените лампи с похлупаци от слюда, осветяващи каменните стени на една пещера в пустинята на Афганистан, използвана като оръжеен склад от талибаните; почувства по-остро отвсякога, че това не бе просто приключение с пътуване във времето, а и продължителна война, в която бяха въвлечени. Доколкото му беше известно, все още не беше загинал никой от техните хора, но враждебните действия можеха да започнат във всеки момент. По блуждаещите погледи на Падмини, Том и Сайлъс съдеше, че и те изпитват същото чувство.
Уини
Не беше забелязал, че Айрис излиза, докато не погледна към нея и не видя, че е преминала през арката и е в далечния край на съседната стая — мъгляв силует, придвижващ се през надвисналата като завеса зловеща жълтеникава светлина.
В повечето от книгите, които беше чел Уини, винаги имаше герой, а понякога и повече от един. Той, разбира се, се идентифицираше с героя, а не със злодея. Не беше трудно да си злодей, а да си герой не беше никак лесно. От известно време Уини беше осъзнал, че пътят към успеха и щастието се крие в приемането на предизвикателствата. Майка му обичаше да пише песни, но не беше лесно да се постигне хармония между мелодията и текста. Тя работеше с часове, композираше, изглаждаше. Но беше щастлива и постигаше успех. Беше герой по свой собствен начин. Таткото на Уини, Фаръл Барнст, не можеше да се нарече точно злодей. Не взривяваше църкви, не палеше малки кученца и не съсичаше възрастни жени с брадва. Но не можеше да се нарече и герой, тъй като твърде често избираше лесния път. Беше му много по-лесно да се озове гол до някоя празноглава хубавица, която му е намигнала, отколкото да остане верен на жена си. Уини го беше виждал няколко пъти да се напива с приятелите си. Най-лесно от всичко беше да се гипсираш. И да тормозиш сина си пред очите на всички, че трябва да бъде мъж, също беше лесно. Трудно беше ти да си този, когото тормозят, и да приемаш това е усмивка. Много по-лесно бе да изпратиш последната си публикувана снимка, отколкото да дойдеш и да видиш сина си и може би да го заведеш в някой увеселителен парк или на друго място. Таткото на Уини не беше лош до степента на злодей, но беше прекрачил границата с тъмната страна. А щом си се озовал там, става много лесно да се подхлъзнеш още повече. Уини не искаше да върви по лесния път, защото искаше да бъде щастлив. Въпреки че беше известен, богат и имаше милиони фенове, Фаръл Барнет не беше щастлив. Уини виждаше колко е нещастен баща му, а това го караше да се чувства тъжен, гневен и уплашен. Постоянно си мислеше, че нещо ужасно ще се случи с неговия старец, и не искаше да става свидетел на това. Не можеше да каже на татко си да приема предизвикателства, вместо да избира лесния път, защото нямаше желание да се озове с глава, завряна в тоалетната. Веднъж един от приятелите по чашка на Фаръл се сби с него, двамата бяха пияни и Фаръл напъха главата на нещастния човек в тоалетната. За щастие водата беше пусната преди това. Уини не можеше да спаси татко си. Можеше единствено да отбягва лесния избор, да се стреми към трудния и да се надява.