Шадоу стрийт 77 [bg]

С ухо, долепено до гипсовата мазилка, заслушан в заплашителните гласове, които идваха от стените, Джулиан се уповаваше на тази своя вътрешна лампа да го предпази да не потъне в мрака на пълния ужас. Невежеството беше баща на паниката, знанието — баща на спокойствието; трябваше да открие съседи, които да му обяснят какво се случва.

Тръгна покрай стената към преддверието и входната врата, която беше открехната, въпреки че я беше заключил. Щом мебелите можеха да се изпарят изведнъж и чистите повърхности да се изцапат само за миг, нямаше смисъл да си блъска главата как заключените ключалки са се отключили.

Винаги досега вземаше белия бастун, когато излизаше от апартамента си, защото външният свят не му беше така добре познат като собствените му стаи. Бастунът обаче не беше подпрян на масичката в преддверието и му се стори безсмислено да го търси по пода, след като масичката също я нямаше. Бастунът не беше паднал, не беше преместен, а се беше изпарил, както и всичко останало.

Гласовете в стените замлъкнаха в момента, в който Джулиан прекрачи прага към общия коридор. Мястото му се стори различно от преди, пусто и недружелюбно. Той предположи, че конзолните масички, картините и пътеките ги няма. Една след друга го връхлитаха различни миризми: тънък остър мирис, чийто произход не можеше да определи, бегла воня на гранясало, може би мазнина за готвене, оставена толкова дълго на открито, че се е сгъстила, нещо подобно на лъх от крехките страници на пожълтели с времето книги, прахоляк, мухъл…

За един миг почувства, че не е сам. Но в следващия вече не беше сигурен. После коридорът му се стори безлюден. В тази странна обстановка инстинктите му на незрящ не бяха надеждни както обикновено.

Първоначално възнамеряваше да завие надясно и да продължи по северния коридор до апартамент 1-С, приятелката му Сали Холандър би трябвало да си е у дома в този късен час. В апартамента между неговия и нейния не живееше никой, собственикът беше починал преди няколко месеца и съдбата на имота още не беше ясна.

После обаче чу тихи гласове, които говореха на английски, нищо подобно на зловещото мърморене от по-рано, и му се стори, че приближават откъм западния коридор. Докато вървеше опипом към ъгъла между коридорите, тапетът се прокъса и се намачка под ръката му, сякаш беше античен. Откри вратата към малкия офис, използван от главния портиер, и мина покрай нея.

Тук, на партера, таваните и общите пространства, дори коридорите бяха високи по три и шейсет. Щом стигна до ъгъла, стори му се, че чува тих звук отгоре. Спря се, но звукът не се повтори. Въображение.

Сред приближаващите хора Джулиан разпозна мелодичния глас на Падмини Бахрати. Облекчен, че е открил помощ, продължи към ъгъла и зави по западния коридор.

— Падмини, има някакъв сериозен проблем — каза Джулиан и в момента, в който заговори, по главата и раменете му се посипа нещо, вероятно гипсова мазилка.