Шадоу стрийт 77 [bg]

За миг Падмини не можеше да помръдне не защото се страхуваше да не бъде нападната, а заради това, че когато пистолетът опря в главата на ракшаса и той извъртя ужасяващите си очи към Хоукс, нещо я стресна в лицето му, видя прилика с някого, когото познаваше. Изстрелите бяха факт и съществото беше мъртво, преди Падмини да се сети за името. Беше й се сторило, че в този дяволски образ беше съзряла черти от лицето на госпожица Холандър, хубавата Сали Холандър, която работеше за сестрите Къп и живееше сама в апартамент 1-С. Сигурно така й се беше сторило, разбира се, след като бе толкова разтърсена от случката и объркана от кръстосаните лъчи на фенерите.

Тя отиде при господин Санчес и коленичи до него заедно с Том Тран. Незрящият мъж беше жив, но явно беше парализиран, макар и да я нямаше типичната за парализата отпуснатост; мускулите му бяха стегнати, а ставите — сковани, сякаш се бореше с някакъв неумолим натиск.

Изкуствените му очи — не от стъкло, а реалистични пластмасови полусфери — никога не се бяха насочвали директно към нея по време на разговорите им. Сега, когато изрече името му, те започнаха бързо да мърдат напред-назад, без да се спират на нищо конкретно, сякаш беше толкова дезориентиран, че не можеше да прецени къде се намира тя по гласа й. Падмини сложи ръка на рамото му, отново изрече името му и явно при комбинацията от допир и звук той успя да се ориентира; невиждащите му очи престанаха да шарят и той се обърна към лицето й.

Устата му се отвори, но очевидно не беше способен да заговори. Устните му лъщяха от нещо тъмно, мокро и гъсто, което първоначално й заприлича на кръв. Когато обаче господин Кинсли се наведе и освети с фенерчето си лицето на горкия господин Санчес, Падмини забеляза, че веществото не е червено, а е в различни нюанси на сиво, най-вече оловно и графитено със сребристи отблясъци.

— Внимавайте — предупреди ги остро господин Хоукс, като се изправи от тялото на ракшаса, — не докосвайте Джулиан, отдръпнете се от него.

— Ранен е — възрази Падмини, — има нужда от помощ.

— Не знаем от какво има нужда.

Тази забележка се стори безсмислена на Падмини, но преди да е успяла да поиска обяснение от Хоукс, забеляза, че проблясващата сребристосива материя, която се беше събрала по устните на слепеца, мърда и вместо да се стича надолу, пълзи като жива нагоре към ноздрите му и от долната му устна към бузата.