Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Уини и Айрис не бяха отвлечени. Бяха побягнали от ужас. Това бе аксиома във вярата на Туайла. Нямаше да я подложи на съмнение. Бяха избягали, не отвлечени, избягали.
Не остана и помен от котка в двете пищящи създания, всяко — гротескна смесица от части като от събраните накуп делириуми на доживотен пияница; не спираха да се променят, да се огъват, сливат, преобразяват. Очни ямки, пълни със скърцащи зъби, разтворени устни, под които наднича кръвясало око, невероятни комбинации, нереално бързи метаморфози, водещи до все по-безумни форми, като че тритон, прилеп, крастава жаба и какво ли още не се бяха смесили във вещерски котел.
Чудовищата фучаха рязко из стаята без следа от предишната си котешка грация, пищяха, квичаха и съскаха, но и съскането им не приличаше на котешко. Изглежда, не можеха да се движат съвсем добре заради малформациите си, но въпреки това бяха ужасяващи. Настръхваха, трепереха, изпълнени с енергия като насекоми, внезапно променяха посоката си, като че ли се блъскаха в невидими бариери.
Невъоръжени, но решени да се бранят взаимно, Туайла и Спаркъл се отдръпнаха едновременно в опит да се отстранят от пътя на тези непредвидими фурии, които въпреки странните си тела бяха бързи като хлебарки. Всеки път, когато жените бяха на крачка да се измъкнат от стаята, бяха принудени да се забързат в друга посока, за да избегнат някое от безумните създания, препречило пътя им към арката.
Марта имаше оръжие и беше готова да го използва, но двата звяра се движеха толкова бързо и хаотично, че не можеше да се прицели. Туайла виждаше, че застрелването на някое от тях е равносилно на улучването на колибри е прашка или камък, нещо, което беше видяла да опитват едни жестоки момчета, когато беше момиченце; момчетата не постигнаха попадение в птичка, но едното от тях уцели другото в челото и то изпадна в безсъзнание. Ангажирана с усилието да държи далеч от пода шлейфа на вечерния си тоалет и полата — притисната плътно около тялото си, докато се щураше насам-натам, Една се отдели от сестра си. Туайла и Спаркъл също бяха в друга част на стаята. Ако Марта събереше кураж да стреля, можеше по грешка да уцели някого вместо нещо.
Беше неизказано, но съвсем ясно, че Туайла и Спаркъл възнамеряват да хукнат след Уини и Айрис при първа възможност и че ако едната не успее да напусне стаята жива, другата ще търси и двете деца, всички бяха едно семейство сега, съдбата им беше да оцелеят заедно или да загинат заедно, никой нямаше да бъде изоставен сам.
Бившите котки рикошираха в различни невидими бариери и една в друга, изпищяха за миг с демонична злост и се тръшнаха с потръпващи тела, сякаш напълно изтощени.
Изумени, че успяха да се отърват незасегнати, Туайла и Спаркъл се втурнаха едновременно през арковидната врата, през която трябва да бяха излезли децата.
Марта Къп каза:
— Чакайте! Ето, вземете пистолета.
Туайла погледна гърчещите се чудовища и отвърна:
— Задръж го, ще ви потрябва.
— Не — настоя Една, — децата са по-важни от нас.
— Елате с нас.
— Ще ви забавим — възрази Марта, хванала пистолета за цевта, докато заобикаляше малките изчадия. — Можете ли да стреляте?
— Татко имаше оръжия — отвърна Туайла. — Ходила съм на лов, но много отдавна.
Марта пъхна пистолета в ръцете на Туайла и я подкани:
— Вървете, вървете, намерете ги!
Падмини Бахрати
Парченца от светещото нещо се посипаха през жълтеникавите сенки по главата и раменете на господин Санчес. Чак тогава Падмини осъзна, че нещо голямо лазеше по тавана.
Всъщност видението в двора, от което беше спасила Том Тран, не приличаше толкова на ракшаса, расата от зли демони от хиндуистката митология, колкото това, което се спускаше от тавана върху гърба на Джулиан Санчес. Слабо, но жилаво, сиво и плешиво, със заострена като куршум глава, ужасяващи зъби, дяволски ръце с по шест пръста: видът му можеше да произлиза от всякакъв пъклен подземен свят, който би хрумнал някому.
След миг на шок и объркване двата лъча на фенерите се срещнаха, кръстосаха и фокусираха върху господин Санчес, повален на колене, докато демонът на гърба му впиваше щипките на краката си в бедрата му, натискаше гръдния му кош с колене и дърпаше главата му назад с огромните си ръце; на бузата му бе оставил следа от ухапване, от която капеше кръв. Демонът извърна лицето си към неговото с омазана с кръв уста, но не се готвеше за ужасяваща целувка, а да го погълне. Имаше намерение да го убие, но не просто да изсмуче въздуха от тялото на жертвата си и с него живота й, а да изсмуче и самия господин Санчес, душата му.