![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Изострящото се у него усещане за ускоряване на инерционната сила го държеше в очакване на приближаваща кулминация, не просто край на този феномен, а нещо, надхвърлящо представите му. Вероятно очакванията му бяха плод на насилието, разигравало се пред него толкова дълго време, на унищожението на цивилизацията и може би грешеше, но вярваше, че когато настъпи краят на преходите, ще настане катаклизъм по-лош от всичко, което беше виждал в живота си.
Застанал в празната библиотека, заслушан в жените в съседната стая, си помисли, че много би ги харесал, ако ги познаваше по-добре. До известна степен вече ги харесваше и се надяваше да не загинат тук, при все че шансовете им да оцелеят през следващите деветдесет минути бяха минимални. Той нямаше да ги убие, но не можеше и да ги спаси.
Том Тран
В западния коридор на партера Том грабна ръцете на Падмини, разцелува ги и надълго и нашироко й благодари, задето го бе спасила от мицела или каквото там беше, протегнал се към него чак от масовия гроб в На Транг. Тя го наричаше ракшаса, което в превод било раса на демони, таласъми, и макар да не беше много наясно с хиндуизма, на Том му се стори, че това е не по-лошо обяснение от всяко друго за въпросното създание.
— Баба — промълви тя, — какво се случи? Знаеш ли защо всичко се е променило?
В Индия „баба“, както го нарече, беше ласкаво обръщение към старец или детенце. Едва на четирийсет и шест, но повече от два пъти по-възрастен от нея, Том Тран не се обиждаше. Понякога възприемаше Падмини като дъщерята, която така и не беше имал. А тя беше толкова сладка, че само най-отявлените злобари биха могли да си внушат неприязън към нея.
— Моят опит показва — каза той и пусна ръцете й, — че светът се обърква напълно от време на време и се случват безумия, но не и като това.
— Заключих главния вход откъм улицата — каза тя.
— Добре, добре — отвърна той, загледан в двора зад френските врати, където ракшаса беше изчезнало сред странната растителност.
— Исках да сляза долу при охранителя да проверя какво знае.
— Да — съгласи се Том, като започваше да възвръща донякъде самообладанието си, — точно това трябва да направим.
Забързаха заедно по необяснимо мръсния и слабо осветен коридор към южното стълбище и той забеляза, че високо на стената в дъното е поставен малък квадратен телевизор, който не беше там преди. Стойката му се беше откачила и телевизорът висеше под ъгъл, а екранът беше тъмен.
Приближиха вратата към стълбището, но тя се отвори, те спряха стреснати, а оттам се появи Сайлъс Кинсли с пистолет в едната ръка и фенер в другата.
— Господин Кинсли — заговори Падмини, — светът се е побъркал, кискела, нищо не функционира.
— Да, знам — отговори адвокатът. — Какво видяхте?
— Демони — отвърна Том и се зачуди какво ли означава фактът, че Сайлъс Кинсли не се изненада ни най-малко от тази дума.
Падмини обясни:
— Отиваме в стаята на охраната да проверим какво знае Върнън Клик.
— Той е мъртъв — уведоми ги адвокатът. — Стаята на охраната не изглежда както преди. Няма какво да търсим долу.
Айрис
Твърде много са и сякаш всички говорят едновременно; онова, което имат да си кажат, не свършва. Айрис не може да запази гората около себе си и да следва Бамби сред толкова много приказки, гласовете бръмчат около нея, бръмчат. Не само чува гласовете, но ги усеща да стържат в ушите й, думи с остри малки зъби, няма нежни гласове, само тревожни и груби. Думите я давят, стягат врата й като въжето, което едва не удуши заека Тропчо. Става й все по-трудно да диша.
Старицата има оръжие, а оръжията са нещо лошо. Ловецът уби Гобо, приятеля на Бамби, рани Бамби в рамото, всичко се изцапа с кръв и Бамби искаше да легне и да заспи, просто да заспи, само дето този сън щеше да е смъртта.
Айрис запушва ушите си с ръце за малко, но после се тревожи, че няма да чуе писъка на сойката, ако дойде. А трябва да я чуе, защото тя предупреждава с писъка си цялата гора за наближаваща опасност, когато ловецът е сред дърветата.
Не смес да вдигне поглед, убедена, че няма да издържи гледката на всички тези говорещи хора, всичко се променя, нищо не е както трябва, втренчва се в пода. С наведена глава, скръстени пред гърдите ръце, с длани, скрити под мишниците, тя се опитва да е колкото може по-малка, надява се да не я забележат.
Котките отново са на пода, никой не ги гушка, бродят наоколо. Гледа ги, защото й помагат да мисли за животните в гората. Сеща се за прекрасните кошути Фалин, леля Ена, леля Нетла и Марена и се успокоява, щом се появяват в съзнанието й.