Шадоу стрийт 77 [bg]

Въпреки че Уини беше стоял в апартамента на Гари Дай едва минута, майка му и госпожа Сайкс трябваше вече да са дошли. Колкото и да не му се искаше, трябваше да приеме, че когато ги чу да крещят едновременно зад него, това не е било заради бягството на Айрис и задето той я последва, нещо друго трябва да се беше случило там — със сигурност не беше нещо добро. Вероятно бяха изпаднали в голяма беда и той трябваше бързо да се върне и да защити майка си. Но ако си дребен за възрастта си и ръцете ти не са по-дебели от солетки, майка ти ще иска да защити теб, вместо да очаква обратното, а това ще я разсее, ще я подложи на още по-голям риск и накрая всички ще умрат или ще се случи нещо още по-лошо.

След като трябваше просто да намери Айрис, а не да я спасява, Уини реши, че може би ще се справи с тази задача, стига да не му се налага да убива дракони или да побеждава великан с боздуган. А и трудно би успял да повдигне боздуган, дори и да имаше такъв. Не смееше да мисли, че майка му може да е в беда, ако го направеше, щеше да е краят му; това би доказало, че у него няма и следа от Уинстън, щеше да си остане завинаги Уини, от когото никой няма полза. Ето защо съсредоточи мислите си върху Айрис, стегна се за онова, което може би го очакваше, и се спусна до първата площадка на стълбите.

В тясното стълбище светлината от гъбите беше по-слаба отколкото на останалите места, цареше мрак. Щом стигна площадката, доволен от тихите си стъпки, стъпало по стъпало, пеещото момиче като че ли се отдалечи към стаите. Уплашен, че гласът ще заглъхне завинаги, Уини слезе бързо до втората площадка.

Пространството долу беше по-светло от стълбището, огряно повече от луната, отколкото от жълтото сияние на фунгите. Уини беше на две стъпала от пода, когато нещо тъмно бързо се стрелна през тази част от стаята, която виждаше. Твърде бързо, за да се различи, махаше като с крила, но се движеше във въздуха без пляскане или свистене.