![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Къде са тези изтребители? — попита пилотът. Тактическият координатор не отговори. Той превключи честотата на радиото си.
— „Пингвин 8“, тук „Кобра 1“ Имам две „птички“. Всичките ни ракети са вече изстреляни, но имаме пълен товар от двадесет-майк-майк. Мога да ви дам два захода, но след това трябва да изчезваме към Шотландия.
— Прието, водач „Кобра“. На палубата на целта забелязахме няколко готови за излитане хеликоптери. Пазете се от ръчните ракети. По мен изстреляха около двадесет от тези гадини.
— Прието, „Пингвин“. Някакви новини от Кефлавик?
— Ще трябва да си намерим нов дом за известно време.
— Прието. Добре, дръжте се настрана, ние идваме откъм слънцето, ниско над повърхността.
„Орионът“ продължи да кръжи на три мили от кораба. Пилотът му не видя изтребителите, докато те не започнаха да стрелят. Двата F-15 летяха на няколко фута един от друг, на около двадесет фута над водата, когато въртящите се 20-милиметрови оръдия на носовете им започнаха да бълват огън.
Никой на борда не ги забеляза. Миг по-късно водата около „Фучик“ закипя от неулучилите целта снаряди и главната палуба беше скрита от облак прах. Оранжев пламък се издигна към небето, когато един от руските хеликоптери се взриви. По палубата се изсипа горящ авиационен бензин и за малко не улучи генерала и капитана.
— Какво беше това? — промълви Херов.
— Американски изтребители. Приближили са се ниско над повърхността. Вероятно са изстреляли всичките си ракети, защото в противен случай досега вече щяха да са ни бомбардирали. Още не се е свършило, капитане.
Изтребителите се разделиха и минаха вляво и вдясно от кораба, който продължи да се движи в широк кръг със скорост двадесет възела. По двата F-15 не бяха изстреляни ракети и те завиха, прегрупираха се и се насочиха към носа на „Фучик“. Следващата им цел беше надстройката. Миг по-късно мостикът на товарния кораб беше надупчен на няколкостотин места. Всички прозорци бяха пръснати и по-голямата част от екипажа на мостика загина, но водонепроницаемостта на „Фучик“ не беше нарушена изобщо.
Херов огледа пораженията. Кормчията му беше разкъсан от половин дузина бронебойни снаряди, а всички останали на мостика бяха мъртви. Необходими му бяха няколко секунди, за да превъзмогне шока и да усети острата болка в собствения си стомах. Когато погледна надолу, капитанът забеляза, че якето му беше напоено с кръв.
— Ранен сте, капитане. — Единствен генералът инстинктивно се беше прикрил зад нещо солидно. Сега той огледа осемте разкъсани тела в лоцманската кабина и за сетен път се запита защо беше такъв късметлия.
— Трябва да закарам кораба до пристанището. Идете на кърмата и кажете на първия офицер да продължи операцията по спускането. Вие, другарю генерал, ще ръководите погасяването на пожарите. Трябва да закараме кораба в пристанището.
— Ще ви изпратя помощ. — Генералът се изнесе на бегом през вратата, а Херов тръгна към щурвала.
— Спри тук! — извика Едуардс.
— Сега пък какво има, лейтенант? — попита сержантът, докато спираше джипа до паркинга на BOQ.
— Ще вземем моята кола. Този джип е твърде подозрителен. — Лейтенантът скочи на земята и извади ключовете от колата си. Морските пехотинци се спогледаха безмълвно, преди да се затичат след него. Колата му беше едно десетгодишно волво, което Едуардс беше купил от заминаващ си офицер преди няколко месеца. Автомобилът беше изкарал доста време в движение по неасфалтираните исландски пътища и това си личеше.
— Хайде, качвайте се!
— Сър, какво точно правим, по дяволите?
— Виж, сержант, ние трябва да напуснем района. Ами ако Иван има хеликоптери? На какво мислиш, че прилича един джип от въздуха?
— А, добре. — Сержантът кимна. — Но какво ще правим после, сър?
— Ще се придвижим поне до Хафнафьордур, ще се отървем от колата и ще се скрием някъде извън населените места. Когато стигнем до някое безопасно място, ще се свържем с нашите по радиото. Това на гърба ми е спътников радиопредавател. Трябва да съобщим във Вашингтон какво става тук. Това означава, че трябва да видим с какво е дошъл Иван. Нашите ще се опитат поне да си върнат тази скала. Мисията ни, сержант, е да оцелеем, да докладваме и може би да улесним нашите войски при завръщането им. — Едуардс не беше мислил по този въпрос, преди да изрече всичко това. Дали щяха да се опитат да си върнат Исландия? Какво ли още ставаше в шибания свят? Имаше ли смисъл във всичко това? Той реши, че не е необходимо да има смисъл. „Всяко нещо с времето си“, помисли си лейтенантът. На него хич не му се искаше да бъде пленник на руснаците, а ако успееха да предадат някаква информация, своите може би щяха да се реваншират за случилото се тази сутрин в Кефлавик.