Операция „Червена буря“ [bg]

— Отрицателно, но „Сентри“ Едно предава данните в Шотландия. Забелязали са множество ракети да поразяват Кефлавик и, както изглежда, базата е затворена и не се знае дали още е под наш контрол, или не.

Пилотът изпсува тихо.

— Добре. Ще потопим този пират веднага.

Прието, пилот — отговори тактическият координатор. — Две минути преди да изстреляме проклетия… по дяволите! Имам червена светлина на десния „Харпун“. Гадината не иска да се активира.

— Опитай се да го включиш! — изръмжа пилотът. Не се получи. В бързината при подготовката на излитането изморените обслужващи екипи не бяха прикрепили добре кабела за управление на ракетата.

— Добре, имам една изправна. Готов!

— Огън!

Ракетата се откъсна от крилото и тридесет фута по-надолу включи двигателя си. По горната палуба на „Фучик“ се бяха наредили десантчици и много от тях държаха ръчни ракети земя-въздух и се надявах да успеят да улучат изстреляната по тях ракета въздух-земя.

— Тако, виж дали можеш да вдигнеш един F-15. Може би те ще успеят да потопят това бебче с двадесетмилиметровите си оръдия.

— Вече го направих. Два „Ийгъла“ са на път насам, но са зле с горивото и няма да могат да направят повече от два захода.

Пилотът вдигна бинокъла към очите си и се загледа в боядисаната в бяло ракета, която се плъзгаше над вълните. „Давай, бебче, давай…“