![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Основното училище също беше улучено. Едната трета от сградата, която не се беше срутила, представляваше огнена маса.
— Сержант, тази радиостанция работи ли?
— Тъй вярно, сър, но е настроена на честотата на патрулите от охраната.
— Ами, сменете честотата тогава!
— Слушам. — Сержантът набра нова честота.
„Лебедите“ се бяха групирала по двойки и бяха спрели на четвърт миля пред периметъра на базата. Носовите им врати се отвориха и от тях излязоха по две щурмови машини на пехотата БМД, последвани от минометните разчети, които веднага започнаха да подготвят оръжието си. 73-милиметровите оръдия и ракетните установки на минитанковете започнаха да обстрелват защитните позиции на морската пехота, докато войниците от всяка машина напредваха бавно и умело, използвайки прикритието на терена и огневата си поддръжка. Щурмоваците бяха подбрани от воювали в Афганистан поделения и до един бяха ветерани от много сражения. „Лебедите“ затвориха вратите си и се върнаха към брега, откъдето щяха да натоварят още пехотинци. Части от два елитни въздушнодесантни батальона вече атакуваха една рота морски пехотинци.
Ужасените съобщения по взводните радиостанции бяха отчайващо ясни. Електричеството в базата беше прекъснато, а с него и основните радиовръзки. Офицерите от морската пехота бяха мъртви и нямаше кой да координира отбраната. Едуардс се зачуди дали изобщо някой знаеше какво става в действителност, но реши, че това вероятно няма никакво значение.
— Сержант, трябва да се разкараме оттук!
— Искате да кажете да избягаме!
— Искам да кажа да се измъкнем и да докладваме за случилото се. Изглежда, че загубихме това сражение, сержант. Някой трябва да докладва за това, за да не изпращат повече самолети към това летище. Кой е най-прекият път до Рейкявик?
— По дяволите, сър, там вътре има морски пехотинци…
— Да не искаш да те заловят руснаците? Ние загубихме! Казах, че ще докладваме и ти ще правиш това, което ти наредя, сержант! Ясен ли съм?
— Тъй вярно, сър.
— Как сме с оръжието?
Един редник изтича до развалините на училището. Един морски пехотинец лежеше по очи до сградата и край него се разливаше локва кръв, изтичаща от някаква невидима смъртоносна рана. Редникът се върна с автомата M-16 на убития, полеви комплект и паласка с пълнители и ги подаде на Едуардс.
— Вече всички имаме по една такава, сър.
— Да се махаме оттук.
Сержантът запали двигателя на джипа.
— Как ще докладваме?
— Нека аз да мисля за това, става ли?
— Както кажете. — Сержантът обърна джипа и го подкара по магистралата към разрушените сателитни антени.
— Самолет от левия борд! — извика един часови. Херов вдигна бинокъла си и изруга тихо. Под двете крила на многомоторния самолет висяха предмети, които можеха да бъдат само ракети.
— Я виж кой бил тук — каза тихо пилотът на „Ориона“. — Нашият стар приятел „Доктор Лайкс“. Боен център, тук пилот, какви други кораби има в района?
— Никакви, пилот, в радиус от сто мили няма друг кораб. — Операторът току-що беше извършил пълно претърсване на хоризонта с радара за търсене над повърхността.
— Абсолютно е сигурно, че проклетите десантни лодки не са дошли от някоя подводница. — Пилотът промени курса си, така че да премине на две мили от кораба, оставяйки слънцето зад себе си. Вторият пилот разглеждаше кораба през бинокъла си. Бордовите телевизионни камери щяха да осигурят още по-голямо увеличение. От самолета забелязаха два подготвящи се за излитане хеликоптера. Някой на борда на „Фучик“ се паникьоса и изстреля ръчна ракета SA-7. Ракетата не успя да захване целта и се устреми по посока на слънцето.
— Идиот! — изръмжа Херов. Димът от двигателя на ракетата показваше, че тя дори не беше минала близо до самолета. — Сега той ще стреля по нас. Пълен напред! Кормчия, внимавай!
— Добре — каза пилотът, докато се отдалечаваше от търговския кораб. — Тако, имам цел за твоите „Харпуни“. Нещо ново от Кефлавик?