![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Трябва да тръгваме за Сторноуей веднага. Фотографите ми заснеха района и онзи кораб. Това е всичко, което можем да направим.
— Добре, „Пингвин 8“, намерете си място за кацане. Ние също ще изчезваме след няколко минути. Успех. Край.
Едуардс паркира колата на паркинга на търговския център. По време на пътуването си бяха забелязали, че пукотевицата в намиращия се само на десет мили Кефлавик беше събудила жителите на Хафнафьордур и сега някои от тях стояха навън и гледаха на запад към базата, чудейки се какво ли ставаше. „Също като нас“, помисли си лейтенантът. За тяхно щастие, руснаците изглежда все още не бяха достигнали до този град. Той заключи колата и инстинктивно прибра ключовете в джоба си.
— А сега накъде, лейтенант? — попита го сержант Смит.
— Нека да си изясним някои неща, сержант. Вие сте човекът с опит. Ако имате някакви идеи, искам да ги чуя. Ясен ли съм?
— Ами, сър, бих казал, че според мен трябва да вървим право на изток известно време, за да се отдалечим от главните пътища и да ви намерим място, където да можете да си поиграете с шибания предавател. И при това трябва да побързаме.
Едуардс се огледа. По съседните улици все още нямаше хора. Сержантът беше прав те трябваше да напуснат града, преди да бъдат забелязани от някой, който по-късно можеше да се сети, че ги е видял. Той кимна и сержантът даде знак на един редник да мине начело на групата. Те свалиха каските си и преметнаха автоматите си така, че да изглеждат възможно най-безобидни, въпреки че всеки един от тях беше сигурен, че иззад завесите на прозорците ги наблюдаваха стотина чифта очи. „Какъв начин за започване на война“, помисли си Едуардс.
— Пожарите са потушени! — обяви генерал Андреев. — Голяма част от екипировката ни е повредена, най-вече от водата, но пожарите са потушени! — Изражението му се промени, когато видя Херов.
Капитанът беше блед като смъртник. Един армейски лекар беше превързал раната му, но вероятно имаше и вътрешен кръвоизлив. Капитанът полагаше огромни усилия да се задържи на крака до масата с навигационните карти.
— Дясно на борд до нула-нула-три.
Сега щурвалът беше поет от един младши офицер.
— Дясно на борд до нула-нула-три, другарю капитан.
— Трябва да полегнете, капитане — каза тихо Андреев.
— Първо трябва да закарам кораба си в пристанището!
„Фучик“ се движеше почти право на север. Западният вятър и вълните му идваха странично и в пробойната влизаше вода. Предишният оптимизъм на Херов се изпаряваше. Взривът на ракетата беше разкъсал няколко шева в ниската част на корпуса и сега през тях влизаше вода, която заливаше долната товарна палуба, въпреки че засега помпите успяваха да я изпомпят. На борда все още имаше двадесет хиляди тона товар, който трябваше да бъде доставен.
— Капитане, трябва да бъдете прегледан от лекар — настоя Андреев.
— След като акостираме. Ще се оставя да бъда прегледан едва когато повреденият борд мине откъм подветрената страна. Кажете на хората си да внимават. Още една успешна атака може да ни довърши. Кажете им също, че се справиха отлично. За мен ще бъде удоволствие да плавам с тях отново.
— Имам контакт, вероятно подводница, пеленг три-пет-три — обяви операторът на хидролокатора.
„Значи се започва“, помисли си Морис. През първата част от пътя си извън американски териториални води „Фарис“ беше поставен в постоянна бойна готовност. Тактическият плаващ хидролокатор на фрегатата се влачеше зад нея. Намираха се на двадесет мили северно от конвоя и на сто и десет мили източно от брега и току-що бяха пресекли линията на континенталния шелф и бяха навлезли в дълбоките води на каньона Линденкол — идеално скривалище за една подводница.
— Покажете контакта — нареди ПЛБ офицерът. Морис запази спокойствие и наблюдаваше работата на екипажа си.
Операторът посочи към екрана си. На черния фон се виждаше поредица цифрови блокчета в различни оттенъци на зеленото. Шест подредени в редица блокчета се различаваха от произволния образ на фона. Имаше и седмо блокче. Фактът, че блокчетата бяха наредени във вертикална редица, означаваше, че шумът се генерираше на постоянен пеленг, малко на северозапад. Досега фрегатата беше имала само посоката към предполагаем източник на шум, без да знае разстоянието до него. Дали шумът не идваше от подводница, от рибарски кораб с много шумен двигател, или просто от някакви смущения във водата. Източникът на сигнала изчезна за около минута, след което се появи отново.