Операция „Червена буря“ [bg]

Оказа се, че сержант Джеймс Смит е писарят на ротата, което означаваше, че у него бяха картите на командира му. Едуардс се зарадва много, когато научи за това, въпреки че радостта му едва ли би била толкова голяма, ако знаеше какво мисли Смит за мисията им и за настоящия си командир. Писарят беше длъжен да носи със себе си и брадва, но тъй като в Исландия почти нямаше дървета, сержантът беше оставил своята в базата на ротата и досега тя вероятно беше изгоряла заедно с цялата сграда. Групата се движеше мълчаливо на изток, примижавайки под яркото слънце, покрай два километра застинала лава, свидетелстваща за вулканичния произход на Исландия.

Движеха се бързо, без да правят почивки. Океанът се намираше зад тях и щом като те можеха да го видят, то и някой на брега можеше да ги забележи. Всяко облаче прах, вдигнато от кубинките им, ги правеше още по-уязвими и редник Гарсия, който вървеше най-отзад, се обръщаше от време на време и се връщаше на няколко метра назад, за да провери дали някой не ги следи. Останалите гледаха напред, встрани и нагоре. Те бяха уверени, че Иван не е забравил да си докара и един-два хеликоптера. Малко неща можеха да накарат човек да се почувства толкова беззащитен, колкото го правеше да изглежда един пълен с очи самолет или хеликоптер.

По земята нямаше почти никаква растителност. Тук-там по някое самотно стръкче трева се бореше със скалите, опитвайки се да се добере до слънчевите лъчи, но в по-голямата си част местността беше безплодна като повърхността на луната. Едуардс си спомни, че астронавтите от кораба „Аполо“ бяха тренирали слизането си на луната някъде в Исландия точно поради тази прилика в ландшафта. Лекият ветрец галеше склоновете, по които се катереше групата и вдигаше малки облачета прах, които караха лейтенанта да киха от време на време. Той вече се чудеше какво ли щяха да правят, когато свършеха запасите си от храна. Човек не можеше да разчита да оцелее в тази безплодна местност, а той беше пристигнал в Исландия само преди няколко месеца и все още не бе имал възможност да обиколи страната. „Всяко нещо с времето си — напомни си мислено той. — Хората отглеждат хранителни продукти навсякъде. Наоколо все трябва да има ферми и ти сигурно ще можеш да ги намериш на картата.“