![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Някой да е проверявал геометрията на тази формация? — попита той.
— Какво искаш да кажеш? — Капитанът се огледа. — Защо не си на мястото си?
Едуардс не обърна внимание на глупавата забележка.
— Каква е вероятността те да се опитват да подмамят изтребителите ни навън?
— Скъпа примамка. — Капитанът отхвърли идеята. — Според теб те са могли да изстрелят ракетите си от по-голямо разстояние. Може пък да не могат да летят толкова далече, колкото сме предполагали. По-важното е, че първата от тези ракети се намира на десет минути от нас, а последната е на пет или седем минути зад нея. И ние не можем да направим нищо.
— Да. — Едуардс кимна. Сградата, в която се помещаваха оперативният център и метеорологичната служба, беше двуетажна паянтова конструкция, която започваше да вибрира всеки път, когато скоростта на вятъра превишеше петдесет възела. Лейтенантът извади една дъвка и започна да дъвче. След десет минути сто ракети, всяка от тях носеща около един тон експлозив — или ядрена бойна глава, — щяха да започнат да падат наоколо. Срочнослужещите и разчетите, които се опитваха да подготвят самолетите за излитане, щяха да пострадат най-много. Неговата работа беше само да не се пречка. Това го караше да се срамува малко. Страхът, който започваше да усеща, го караше да се срамува още повече.
Всички F-15 от ескадрилата вече бяха във въздуха и се движеха на север. Последните „Бекфайър“ току-що бяха изстреляли своите ракети и обръщаха на североизток на пълна мощност, докато американските изтребители ги гонеха със скорост хиляда и двеста възела. Три от прехващачите изстреляха ракети и успяха да свалят два съветски бомбардировача и да повредят трети. Главният диспечер на „Сентри Едно“ забеляза, че изтребителите „Зулу“, които бяха успели да излетят не можеха да настигнат руските „Бекфайър“. Той се изруга мислено, че не ги беше изпратил да подгонят по-старите и не толкова ценни Ту-16, при които може би щяха да имат по-голям успех. Вместо това той им нареди да намалят и заповяда на подчинените си диспечери да им дадат вектор към свръхзвуковите ракети.
„Пингвин 8“, първият от противолодъчните самолети P-3C „Орион“, рулираше по писта две-две. Той беше завършил патрула си само преди пет часа и екипажът му още се опитваше да се разсъни.
— Накланя се сега — каза радарният оператор. Първата руска ракета беше почти над главите им и започваше смъртоносното си спускане. Изтребителите бяха улучили две от ракетите, но курсът и височината бяха неподходящи и повечето от техните „Спароу“ бяха пропуснали целта. „Ийгълите“ кръжаха над централна Исландия, на достатъчно голямо разстояние от базата, и всеки пилот се чудеше дали когато всичко свършеше, щеше да има база, в която да се завърне.
Едуардс се сви, когато първата ракета се приземи… или не се приземи. Ракетата въздух-земя имаше неконтактен детонатор с радарен пуск и се взриви на двадесет метра над земята. Последствията бяха ужасяващи. Тя избухна точно над международната магистрала, на двеста ярда от оперативния център. Осколките й разбиха няколко сгради, като най-много пострада зданието на пожарната команда. Едуардс се хвърли на пода, за да се предпази от шрапнелите, които пробиха дървените стени на помещението. Взривната вълна изкърти вратата заедно с пантите и въздухът се изпълни с прах. Миг по-късно експлодира някакъв камион в намиращата се на сто ярда от сградата бензиностанция. Към небето се издигна огнено кълбо, а върху околните здания се посипа горящ авиационен бензин. Електричеството беше прекъснато. Радарите, радиостанциите и лампите в залата угаснаха, а аварийният генератор не се включи. В миг на ужас Едуардс се зачуди дали първата ракета не беше имала ядрена бойна глава. Взривната вълна го беше ударила в гърдите и докато тялото му се опитваше да се адаптира към усещанията, които го бяха наранили, той внезапно почувства, че му се повдига. Той се огледа край себе си и видя ударен от откачило се осветително тяло мъж, който очевидно беше изгубил съзнание. Едуардс не знаеше дали трябваше да закопчее каишката на каската си, или не, и тази дилема му се струваше много важна в момента, въпреки че не можеше да се сети защо.