Операция „Червена буря“ [bg]

— Сър — обади се след няколко секунди ПЛБ офицерът. — Като се има предвид, че не забелязваме промяна в пеленга, контактът би трябвало да се намира на петнадесет мили от нас. Това означава, че източникът е доста шумен, вероятно твърде отдалечен от нас, за да представлява незабавна опасност. Ако обектът е атомна подводница, ще можем да получим кръстосан пеленг след кратък спринт.

Морис погледна към задната преграда на командния център. Фрегатата се движеше със скорост петнадесет възела. Той вдигна телефона.

— Мостик, тук команден център.

— Мостик, слушам. Старпомът на телефона.

— Джо, увеличи на двадесет възела за пет минути. Да видим дали ще получим кръстосан пеленг от целта, която обработваме.

— Слушам, капитане.

Една минута по-късно Морис вече чувстваше промяната в движението на кораба през шестфутовите вълни. Той чакаше замислен и му се искаше фрегатата да разполагаше с по-чувствителните хидролокатори 2X, с които бяха оборудвани скоростните фрегати от клас „Пери“. Петте минути бяха много време, но ПЛБ беше игра, за която се изискваше голямо търпение.

Мощността беше намалена и когато корабът забави хода си, контактът на хидролокаторния екран се промени от произволен шум на потока до произволен шум на средата — нещо, което можеше да бъде по-лесно усетено, отколкото обяснено. Капитанът, ПЛБ офицерът и хидроакустикът наблюдаваха отблизо екрана в продължение на десет минути. Звуковата аномалия беше изчезнала също толкова внезапно, колкото се беше появила, и повече не се появи. Вероятно шумът беше предизвикан от малък водовъртеж, който беше излязъл на повърхността. Но сега всичко, което засечаха, можеше да има изрисувана на него червена звезда и прикрепен перископ.

„Първият ми проблем“, помисли си Морис. Ако беше решил да нареди на хеликоптера си или на някой от патрулните самолети „Орион“ да провери контакта, може би щеше да ги изпрати след несъществуваща цел и така да ги отдалечи от курса, по който евентуално можеха да срещнат истински контакт. Ако беше решил да не предприема нищо, може би щеше да изпусне истински контакт. Понякога Морис се чудеше дали на капитаните не трябваше да бъдат раздадени монети с надпис „ДА“ от едната и „НЕ“ от другата страна, които евентуално можеха да бъдат наречени „цифров генератор на решения“, за да бъде спазена привързаността на ВМФ към названия, свързани с електрониката.

— Имаме ли причина да смятаме, че контактът е реален? — обърна се той към ПЛБ офицера си.

— Не, сър. — Офицерът вече се питаше дали не беше сбъркал, като беше обърнал внимание на капитана върху шумовия източник. — Вече не.

— Добре. Това едва ли ще е последният такъв случай.