Жив или мъртъв [bg]

— Да. На около сто и петдесет мили.

Джак и Сам Гренджър ги бяха информирали и братята Карузо не само се съгласиха с оценката на шефа по операциите, че това е „изстрел отдалеч“, но и сами искаха да „вдигнат дивеча от храстите“. Освен това така можеха да понаточат уменията си в занаята. До момента повечето от работата в Колежа ги отвеждаше в Европа и колкото повече човек тренира в реална оперативна обстановка, толкова по-добре. Двамата се чувстваха зле без пистолетите, но реалността го изискваше: зад граница в повечето случаи щяха да са невъоръжени.

Двамата не знаеха как точно Джак е открил връзката на „Хласек Еър“ с малкото летище в Сьодерхамн, но последното известно място на кацане на изчезналия самолет „Дасо Фолкън“ се оказа точно там. Доминик обясни, че то е почти като да търсиш изчезнал човек: къде е видян за последно и от кого? Как точно щяха да отговорят на тези въпроси, когато стигнат в Сьодерхамн, е друга работа. Предложението на Джак, поднесено със стеснителна усмивка, вероятно щеше да се окаже далновидно — трябва да импровизират. За тази цел хората в Колежа, които подготвяха документи и се намираха някъде в недрата на сградата, им бяха дали официални бланки, визитки и документи от отдела за разследвания по застрахователни искове от швейцарската „XL Иншурънс“ — дъщерна фирма на лондонската „Лойдс“.

Рано следобед стигнаха южните квартали на Сьодерхамн — град с население 12 000 души, и Доминик сви на изток по шосе Е4, а след пет мили знаците с нарисуван самолет го отведоха до почти празния паркинг на летището. Преброиха три коли. През триметровата здрава ограда се виждаха четири хангара с бели покриви, наредени в една редица. По напуканата писта се движеше самотна цистерна за гориво.