![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Мисията се оказа провал поне по отношение на основната задача, а работата на рейнджърите не включваше провали, независимо по чия вина са. Ако информацията им беше вярна и ако целта изобщо е била в пещерата, сигурно се е измъкнала не повече от ден преди те да дойдат. И все пак предвид бурята от лайна, през която минаха на връщане, нещата можеха да са много по-лоши. Загуби двама, но се върна с тринадесет. Барнс и Гомес. По дяволите.
Вратата се отвори и капитан Уилсън влезе в инвалидна количка.
— Имаш ли минутка за посетители?
— Да. Как е кракът?
— Още е счупен.
Дрискол се засмя.
— Ще остане така известно време, сър.
— Но нямам планки и щифтове, та поне това е добре. А ти?
— Не знам. Докторите са уклончиви. Операцията мина добре, нямам наранявания на съдовете, което щеше да е кофти. Ставите и костите се оправят много по-лесно, май. Имаш ли известие от момчетата?
— Да, добре са. Седят си на задниците, и с право.
— А Йънг и Питърсън?
— И двамата са добре. Ще почиват няколко седмици. Виж, Сам, нещо става.
— По лицето ти разбирам, че няма да ме посети Кери Ънъдруд[25].
— Боя се, че не. Прокуратурата. Двама са, в батальона.
— За нас двамата ли?
Уилсън кимна.
— Разследват ни. Има ли нещо, което трябва да знам?
— Не, сър. Миналия месец ми написаха фиш за неправилно паркиране пред фитнес залата, но иначе съм добро момче.
— В пещерата всичко ли беше гот?
— Стандартните неща, капитане. Както съм го описал.
— Е, онези ще са тук днес следобед. Бъди искрен. Всичко ще се оправи.
Дрискол схвана бързо какво искат онези от прокуратурата — главата му. Не знаеше кой и защо, но някой трябва да го е нарочил заради онези неща в пещерата.
— И колко часови имаше?
Двама.
— И двамата ли убихте?
— Да.
— Добре, значи след това влизате в пещерата. Колко от обитателите й бяха въоръжени? — запита единият от следователите.
— Ами накрая преброихме…
— Не, имам предвид при влизането в пещерата. Колко от онези бяха въоръжени?
— Обяснете какво значи „въоръжени“.
— Не се правете на умник, сержант. Колко въоръжени мъже срещнахте, когато влязохте в пещерата?
— Написал съм го в доклада си.
— Трима, така ли?
— Трима, да — отвърна Дрискол.
— Останалите спяха ли?
— С автомати под възглавниците. Ама вие не схващате. Говорите за пленници, нали така? Да, ама в истинския свят не става така. Ако започне престрелка само с един в пещерата, накрая ще има мъртви рейнджъри.
— Вие не опитахте ли да обезвредите спящите мъже?
Дрискол се усмихна при този въпрос.
— Бих казал, че ги обезвредих напълно.
— Застреляли сте ги, докато са спели.
Дрискол въздъхна.
— Момчета, защо не говорите направо?
— Както искате. Сержант, има достатъчно улики в следоперативния ви доклад, за да ви обвиним в убийството на невъоръжени бойци. Добавете към тях и казаното от останалите в екипа…
— Чиито показания все още не сте взели официално, нали?
— Не, още не.
— Защото знаете, че това, дето го казвате, са глупости, и предпочитате да си сложа сам главата на дръвника и да не създавам неприятности.
— Защо постъпихте така?
— Аз си вършех работата. Проверете си учебниците. Ние изпълнявахме стандартната процедура. Не може да позволиш на онези да стрелят по теб.
— И очевидно не сте им позволили да се предадат, нали?
— Всемогъщи Боже… Господа, онези идиоти не се предават. Като стане дума за фанатици, пред тях пилотите камикадзе са си направо безгръбначни шубета. А това, дето го говорите, значи да убият няколко от моите хора, а аз не мога да го допусна.
— Сержант, признавате ли, че сте екзекутирали мъжете в пещерата, преди да могат да реагират?
— Само казвам, че свършихме с приказките, докато не видя адвокат.
35
— ТРЪГНАЛИ СМЕ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР — каза Брайън Карузо, като гледаше през стъклото до пътническата седалка. — Е, сигурно има и по-лоши места от това.
Швеция беше много красива, със зеленина и безупречни шосета от Стокхолм нататък. Никъде не се виждаха боклуци. В момента се намираха на 90 мили северно от шведската столица, а 12 мили на североизток от тях водите на Ботническия залив хвърляха искри под облачното небе.
— Според теб къде държат отбора по бикини? — запита морският пехотинец.
Доминик се засмя.
— Те са генерирани на компютър, брат ми. Никой не ги е виждал на живо.
— Глупости, истински са. Колко далече е? Как се казваше градът? Сьодерхамн?
25
Американска кънтри певица и актриса. — Бел. прев.