Жив или мъртъв [bg]

— Не се страхувам, Джак — отговори Бел. — Ако този Хади не е попаднал в списъка с получателите на имейлите по случайност, мисля, че говорим за куриер.

Макар и не най-бързата комуникация, куриерите позволяваха най-голяма сигурност. Криптираните данни и съобщения, скрити в документ или компактдиск, не са сред нещата, които хората от летищната охрана са обучени да намират. Ако не знаеш кой е куриерът — а те май вече знаеха, — лошите можеше да планират края на света, но добрите никога нямаше да узнаят.

— Съгласен съм — отговори Джак. — Ако не работи за „Нешънъл Джиографик“, значи има нещо. Или е оператор, или оказва подкрепа.

Рик Бел си каза, че това момче мисли оперативно, което не е лошо.

— Добре — каза той на Джак. — Постави това най-отгоре в списъка и ме информирай какво става.

— Добре — отвърна Джак и стана. Обърна се към вратата, но после се извърна.

— Има ли нещо? — запита Бел.

— Да. Искам да говоря с шефа.

— За какво?

Джак му каза. Бел се постара да скрие изненадата на лицето си. Опря пръстите на ръцете си един в друг и изгледа Джак.

— А това пък какво е? От онази работа с МоХа ли? Защото това не е реалният живот, Джак. Теренната работа е…

— Знам, знам. Просто искам да се чувствам като човек, който прави нещо.

— Ами ти правиш нещо.

— Знаеш какво имам предвид, Рик. Искам да правя нещо. Доста мислих. Нека поне го кажа на Гери.

Бел помисли и сви рамене.

— Добре, ще уговоря срещата.

„Девет хиляди шибани мили и пак няма бира“ — каза си Сам Дрискол, но си припомни, че поне не се прибра у дома в гумен чувал. Няколко сантиметра встрани според доктора и парчето камък е щяло да среже брахиалната или подключечната вена и да доведе до изтичане на кръвта още преди да стигнат до хеликоптера. Но загуби двама души. Барнс и Гомес бяха ударени с пълна сила от ракетния снаряд. Йънг и Питърсън ги улучиха парчетии в краката, но двамата успяха сами да се качат в хеликоптера. Оттам стигнаха бързо до Кала Гуш, където той се раздели с екипа си, и двамата с капитан Уилсън със счупения крак отидоха до базата на ВВС в Рамщайн, а след това в армейския медицински център „Брук“ във форт „Сам Хюстън“. Оказа се, че и двамата се нуждаят от ортопедична хирургия, каквато специализират в „Брук“. И обезболяващо. Сестрите ги биваше с обезболяващите, които много помогнаха да забрави, че преди пет дни в рамото му е стърчало парче гранит от Хиндукуш.