Игри на злото [bg]

Алекс въздъхна дълбоко.

— Случва ли се заподозрени да се самоубиват в ареста?

Ким кимна утвърдително.

— Защо? Как е възможно това да се допуска?

Ким не отговори.

— Да арестувате заподозрян и да го затворите е част от процеса по правоприлагане, така че вие като полицаи го извършвате. Няма как да знаете, че определени хора ще използват това като възможност да сложат край на живота си. Ако го знаехте, нямаше да ги затваряте.

— Може би сте искали да видите как ще се държи Рут.

— Хората, посветили живота си на лекуването на душевноболни, не гледат на пациентите като на експериментални субекти.

Ким се усмихна за първи път.

— Говорите в трето лице, значи не спадате към тези хора, така ли?

Алекс разочаровано усети първите признаци на надвисващото отегчение.

— Добре, Ким. Аз никога не бих използвала знанията и уменията си за нещо подобно.

Ким замълча и наклони глава настрани.

— Хмм… Покойната ви сестра не е склонна да се съгласи с това.

За миг Алекс се изненада от споменаването на Сара. Общуване между Ким и сестра й беше нещо непредвидено — предпочиташе да не смесва участниците в отделните игри. Въпреки това се окопити бързо.

— Със сестра ми не сме близки. Тя не е достоверен източник на информация относно професионалния ми живот.

— Нима? В писмата си охотно й разказвате за напредъка на пациентите си.

Алекс почувства как шията й се стегна. Как смее безгръбначната малка кучка да се меси в живота й?

— В интерес на истината, сестра ви смята, че вие я преследвате и тормозите от години.

Алекс се опита да отпусне с усмивка стегнатата си челюст.

— Завистта е една изключително грозна черта на характера. Между братята и сестрите винаги се наблюдава съперничество. Аз имам изключително успешна кариера. Коефициентът ми за интелигентност е по-висок и бях предпочитаното от родителите ни дете. Както виждаш, сестра ми има множество основания да се чувства огорчена.

Ким кимна с разбиране.

— Да, с нея си поприказвахме надълго и нашироко за детството ви. Обсъдихме различните ви виждания за грижата за домашните любимци.

Алекс вложи сериозно усилие да не простене гласно. Господи, жалкото същество още не беше забравило онзи малък инцидент.

Алекс мразеше неочакваните ситуации. Още от дете ненавиждаше изненадите, а притиснеха ли я в ъгъла, защитата й неизменно преминаваше в атака. Нямаше намерение да бави нещата повече.

— О, Ким, отношенията в едно семейство са нещо много сложно. Ти самата щеше да го знаеш, ако Майки не беше умрял в ръцете ти, но за твое най-голямо съжаление насилието и пренебрегването, което си преживяла като малка, са те белязали днес с нещо много повече от обикновената вина на оцелелия. Ти си…

— Нищо не знаеш за…

Алекс със задоволство видя вълнението в погледа на инспекторката.