Игри на злото [bg]

Петдесет и седем

Ким се прибра у дома, а срещата с Алекс още звънтеше в ушите й. По пътя беше минала два пъти на червено и беше изпреварила всички, които й се бяха мярнали пред очите. Безразсъдното шофиране обаче не успя да прогони нито яростта от гърдите й, нито желанието да нарани някого.

— Майната й на тая шибана жена! — изкрещя Ким на празната къща и захвърли якето си на масичката за кафе. Едно списание и две мотоциклетни свещи изтрополиха на пода.

Барни се запъти към нея, въртейки опашка, явно безразличен към лошото й настроение.

— Не ми се мотай в краката, ако ти е мил животът! — предупреди го тя.

Кучето продължи по петите й до кухнята, твърдо убедено, че от нейна страна никога няма да го сполети нищо лошо. И беше напълно право.

Когато Ким се прибираше у дома, Барни неизменно я посрещаше с еднакъв ентусиазъм: първо помахваше малко с опашка, после сядаше пред вратичките на второто кухненско шкафче: там, където стоеше храната.

Ким включи електрическата кана и седна на кухненската маса. Помисли дали да не се скрие в гаража, но умът й все още преливаше от въпроси.

Барни седна и се облегна на крака й точно така, както беше сторил, докато тя разпитваше предишната му господарка. Този път обаче ръката на Ким опипом намери главата му. Кучето застина неподвижно, докато дланта й го галеше.

Нямаше как да не признае, че гневът й не беше насочен изцяло към терапевтката. Никога преди не се беше чувствала дотолкова с вързани ръце. Два случая едновременно й се изплъзваха от ръцете.

Всички аспекти от личния живот на Ленард Дън бяха преровени и проверени безброй пъти. При първоначалното разследване бяха разпитали стотици хора; тези разпити бяха довели до ареста му, но сега сякаш преследваха призрак. Всеки беше потенциален заподозрян и Ким — макар и със свито сърце — знаеше какво трябва да направи.

Извади мобилния си телефон и състави списък.