Игри на злото [bg]

Стомахът на Ким се стегна на възел от радостно вълнение, но то скоро се стопи. Нямаше начин да установи кой е ДайХард137. Разбира се, в техническия отдел в участъка имаше хора, които щяха да проследят този зар за минути, но помолеше ли ги за такава услуга, това веднага щеше да стигне до ушите на Уди.

Ким извади празен тефтер и се зае да си припомня в подробности всяка своя среща с терапевтката; най-вече се спираше на местата, където се бяха провели разговорите им. Химикалката увисна над листа, докато инспекторката се мъчеше да си спомни първото им посещение с Брайънт в кабинета на доктор Торн. На излизане тогава се бяха разминали с някаква пациентка: тя беше прекъснала разговора им. Още в онзи момент момичето се беше сторило на Ким познато. Сега тя се постара с всички сили да си припомни подробности, но не можеше да се съсредоточи. Все пак си представи лицето на момичето: нервно, тревожно… Не можеше да се сети обаче къде го е виждала преди.

Стана от бюрото и се заразхожда из стаята, отхвърляйки на ум една по една възможните връзки, в които можеше да познава онова момиче. Не беше свидетелка, защото Ким беше сигурна, че никога не са разговаряли, тоест не беше част от наскоро разследван случай. Зачуди се дали не я е виждала из града, но отхвърли и този вариант.

Съдът. Думата се загнезди твърдо в съзнанието й. Момичето не беше част от случаите на Ким, но определено й се беше мяркала в съда.

Ким набра Брайънт. Той вдигна на второто позвъняване.

— Брайънт, моля те, спомни си случая с измамата, в който свидетелствах преди две седмици. Кои бяха другите дела в същия ден?

Брайънт щеше да знае. Беше го видяла да си говори с един от полицаите от отдела за подкрепа на жертвите. Брайънт си говореше с всички.

— Ъмм… побой с грабеж и един случай на насилие над дете.

Точно така. Момичето, което бяха срещнали на излизане от кабинета на Алекс, със сигурност е било пратено при нея със съдебна заповед.

— Благодаря ти, Брайънт.

И Ким затвори, преди сержантът да започне да задава въпроси.

Вълнението й растеше, но с него и страхът. Алекс явно лекуваше жена, наранила детето си или допуснала то да пострада. При това го е сторила, преди Алекс да се е поупражнила върху нея. Изведнъж ужас изпълни Ким: кой знае какво щеше да стори жената под ръководството на доктор Торн!

Ким скри лице в ръцете си. Никой нямаше да й повярва. Какво да прави? Как да издири тази жена, а дори да я намери, какво трябваше да стори по-нататък?

Разтърка очи и седна пак пред компютъра. Погледът й падна на екрана и в следващия момент тя зяпна от изненада.

— Стига бе! — рече високо.

Барни реши, че говори на него. Скочи от дивана и седна до краката й. Ким отпусна лявата си ръка надолу и разсеяно започна да го гали по главата.