Фурията на Първия лорд [bg]

Рицари Аери и граждани, способни да летят над града, изваждаха цивилните, хванати в огнения капан, и Амара си помисли, че отдалеч всички те трябва да изглеждат като рояк молци — тъмни силуети във въздуха, които обикалят пламъците на Рива.

Скитащи фурии обикаляха улиците и покривите и постоянно бяха отблъсквани от единични граждани или от групи цивилни, обединили силите си. Самата Амара беше извадила от строя няколко ветрогона по пътя си до града. Поне дивите фурии не бяха толкова многобройни и агресивни, колкото бяха в първоначалните няколко часа, но все още бяха смъртоносни за всеки, който се сблъска с тях и няма достатъчно силна фурия, която да го защити.

По улиците се движеха светлини — магически лампи, носени от бягащи цивилни. Ранените, млади и стари, както и техните ескорти от легионери, се тъпчеха в малкото останали фургони.

Пожарите хвърляха светлина по някои от улиците, но сенките в другите изглеждаха още по-дълбоки.

Кулата на Върховния лорд беше единственият остров на реда и спокойствието в градските стени. Около нея проблясваха светлини и се отразяваха в блестящите брони на дежурните там сингулари. Около цялата кула имаше широка каменна тераса, от която Върховният лорд можеше да наблюдава своя град. Когато Амара приближи, тя можеше да види свитата на лорд Рива, събрана около него, докато самият той обикаляше в кръг, давайки заповеди на пратеници, които идваха и си отиваха с отчаяна бързина.

Прекалено отчаяна бързина, осъзна Амара.

Опустошението, произтичащо от нападението на ворда, беше хвърлило в хаос цялата отбрана на града; над кулата на Върховния лорд не се виждаха никакви патрули. Несъмнено Рива планираше да напусне града в рамките на следващия час и беше изпратил по-голямата част от летците си да придружават бягащите цивилни.

Повечето други летци дори сега спасяваха живота на заклещените в горящи сгради, точно както Амара беше правила по време на пожара в столицата по време на дните си в Академията, лишавайки огъня от въздух на малки площи или използвайки вятърни стени за защита на онези, които иначе щяха да бъдат погълнати от огъня… Всички останали летци несъмнено се използваха като пратеници, за да се осъществи координация с Гай Атис и легионите.

Черни силуети се стрелваха и прелитаха през дима, пламъците и сенките, които покриваха целия град, движейки се в средата на хаоса, привидно на случаен принцип. Амара стисна зъби. Тя и курсорите първа година от Академията можеха да летят в града, да надуват тръби и да дишат огън, без да бъдат забелязани, още по-малко — да бъдат спрени. Всяка от тези бързо движещи се човешки фигури можеше да бъде вражески летец.

Амара трескаво се заоглежда в напразни опити да идентифицира Гай Атис или някой от Върховните лордове и лейди. Тя се изстреля няколко десетки ярда нагоре, надявайки се на по-добра гледка. Високите кули на Рива — велики фурии, що за мания да си съперничат беше заразила архитектите на този град, за да построят толкова много от кървавите неща? — представляваха главозамайващ въздушен лабиринт от корнизи, арки и кули. Пожарите долу и издигащите се от всички страни стълбове дим затрудняваха точната преценка на разстоянията и изкривяваха всяка въздушна фигура до безформено очертание.