Ханибал - врагът на Рим

— Ела. Ще ти покажа къде ще спиш.

Отведе го в конюшнята до един тих ъгъл при вратата.

— Ще си на тъмно. Рискът от пожар е прекалено голям. — Конярчето посочи малката лампа. — Ще я взема.

— Добре — отвърна Ханон.

Конярчето сви рамене и го остави. Когато трептящата светлина на лампата се отдалечи, Ханон остана в пълен мрак. Нямаше нищо против. Повече го тормозеше фактът, че му се налага да прекара още няколко часа сам, когато бягството на Суниатон беше толкова близко. След известно време започна да очаква с нетърпение следващото тропване на копито или тихо цвилене. Честото шумолене на сновящите насам-натам плъхове беше по-неприятно, но бе нищо в сравнение с причината да е тук.

За негово раздразнение вечерта се точеше така, сякаш е цяла седмица. Ханон прекара цяла вечност в отправяне на молитви към боговете Гай да помогне за освобождаването на Суниатон. Измъчен от мълчанието, с което се посрещаха молбите му, се опита да поспи. Изобщо не успя. Духът му се приповдигна, когато конярчето и още двама роби влязоха в постройката. Все пак времето наистина минаваше. Ханон се престори на заспал и ги чу как се качват по паянтовата стълба до сеновала над конюшнята. Несвързаното им дрънкане го накара да предположи, че са пияни. Лампата им угасна почти моментално и не след дълго се разнесе нестройно хъркане. Сякаш мина цяла вечност, когато пипнешком се върна при вратата на кухнята, където Квинт му беше казал да чака.

Задряма и се стресна, когато вратата плавно се отвори навътре.

— Кой е? — нервно прошепна той.

— Самият Плутон е дошъл да те отнесе — промърмори Квинт. — Кой мислиш, че е?

Ханон потръпна. Самото споменаване на римския бог на отвъдния свят му се стори лош знак. Отправи още една молитва към Ешмун за закрилата му.

След Квинт излезе Гай — носеше малък ветроупорен фенер. И двамата бяха с тъмни наметала.

Ханон вече не издържаше.

— Какво ще правите?

— Хайде. — Гай ги поведе към вратата на конюшнята, вдигна напречната греда и внимателно я остави на земята. Лъхна ги хладен въздух, когато вратата се отвори. Гай надникна навън и огледа улицата. — Чисто е! — изсъска след малко.

Квинт избута Ханон пред себе си и затвори портата.

— Хайде, Гай. Ще ни кажеш ли най-сетне какъв е планът ти? — попита Квинт.

Стомахът на Ханон се сви на топка.

— Да — отвърна Гай. — Но робът ти трябва да знае нещо преди това.

— Той вече не ми е роб — изсъска Квинт. — Освободих го.

— И двамата знаем, че това са празни приказки.

Квинт премълча.

Ханон затаи дъх. Гай очевидно беше замесен от друго тесто в сравнение с Квинт. Искаше му се да се махне, но това означаваше да изгуби и малкото надежда да освободи приятеля си, така че стисна зъби и зачака.

— Бях потресен, когато ми каза какво си направил, Квинт — прошепна Гай. — Не казах нищо, разбира се. Ти си най-старият ми приятел. Но ти прекрачи границата, когато ме помоли да ти помогна да освободиш друг роб. Това не бих могъл да направя.