Ханибал - врагът на Рим

— Какво ще правим? — попита той, докато тръгваха към Капуа.

— Гай не пожела да ми каже — отвърна Квинт, като избягваше погледа на Ханон.

Тревогата сграбчи Ханон в ноктите си.

— Защо?

Квинт сви рамене.

— Не съм сигурен. Мисля, че иска да ти каже лично. — Видя разочарованието на Ханон. — Добре де, ще разбереш само след няколко часа.

— Знам — отвърна Ханон и се усмихна насила. — Много съм задължен и на двама ви за всичко, което направихте.

— Не става въпрос за дълг — каза Квинт. — Човек се опитва да помогне на приятелите си, ако може. Да се надяваме само, че идеята на Гай ще проработи.

Ханон кимна и се намръщи. Ако не проработеше, щеше да му се наложи да направи труден избор. Не можеше да продължи да се мотае тук.

Стигнаха Капуа привечер. Пътуването беше минало без инциденти, но Ханон все пак се поколеба, когато огромните стени се извисиха пред тях. Въпреки че идваше да помогне за освобождаването на Суниатон, влизането в града означаваше реална опасност. При портата несъмнено имаше стражи, които можеха да започнат да задават неудобни въпроси. По стените на къщите със сигурност бяха окачени негови описания. Ханон знаеше как се преследват избягали роби в Картаген. Тук едва ли беше по-различно. Краката му спряха сами.

Квинт го погледна.

— Какво има?

— Аз не съм просто избягал роб. Ами ако някой познае, че съм картагенец?

Смехът на Квинт замря, когато видя неподправената му тревога.

— Не е нужно да се безпокоиш — увери го той. — В Капуа има много тъмнокожи роби. Гърци, либийци, юдеи. Никой не прави разлика между тях. И като не броим Гай, никой не знае какво си направил. Нито някого го е грижа. Ти си роб, нали така? Повечето хора дори няма да те забележат, та какво остава да те заговорят. — Слезе от коня. — Последвай ме. Изглеждай нещастно и не се набивай на очи.

— Добре — отвърна Ханон. Искаше му се да има оръжие, с което да се защити при нужда.

За негово облекчение всичко мина гладко. Стражите дори не го погледнаха, докато се тътреше след Квинт. Същото беше и по улиците, които бързо се опразваха по залез-слънце. Хората се интересуваха повече от това да се приберат в домовете си, отколкото да оглеждат някакъв млад благородник и роба му. Продавачите на сергиите прибираха останалите си стоки и ги товареха на мулета. Много магазини вече бяха затворени.

Скоро стигнаха къщата на Марциал. След силното почукване на Квинт им отвори самият Гай и каза на приятеля си:

— Чаках те. — Изгледа Ханон, но не добави нищо.

Всички съмнения на Ханон тутакси се върнаха. Той наведе глава и си каза, че Гай би трябвало да е готов да помогне. Защо иначе бяха тук?

Наблизо обаче се мотаеха домашни роби и нямаше как да попита. Един от тях побърза да поеме повода на коня, а Гай прегърна Квинт през раменете.