Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
В Москва екипът от теоретици на Евгени Велихов започна да извършва експерименти, за да проучи поведението на топящото се ядрено гориво.49 Поради липса на реални данни от централата Велихов беше поръчал кашони с литература за явлението от западните си колеги, но учените бързаха твърде много и нямаха време да прочетат и осмислят тази планина от материали. Решиха, че ще се спести време, ако сами си направят изследванията. Работеха денонощно и спяха по столовете в кабинета. В лабораторията нагряваха метални цилиндри и пелети от ураново гориво с лазери от въглероден диоксид, слагаха ги върху парчета бетон и отчитаха резултатите. Изпращаха проби в Киев, където един специалист проучваше взаимодействието между урановия диоксид, разтопения тежък бетон и пясъка.50 Скоро се потвърдиха и най-лошите страхове на Велихов – горивна маса с тегло само 10 кг можеше да генерира топлина, достатъчна да стопи железобетонния под на реакторния контейнер и после да продължи надолу със скорост 2,5 м на ден.51 Също така установиха, че нажеженият уран може да се съедини и абсорбира отломки, метал и пясък и да образува нови вещества – силно радиоактивни и с непознати досега свойства.52
В Чернобил комисията беше абсолютно блокирала по въпроса къде да се отведе радиоактивната вода от пароохладителните басейни, а междувременно температурата, отчетена в реактора отгоре, продължаваше да се повишава.53 Силаев свикваше съвещание след съвещание. Лоса се опитваше да дремне по няколко минути, когато можеше, а споровете продължаваха до късно в нощта – учените, генералите и политиците се надвикваха.
В разгара на цялата тази разправия се обади Горбачов от Москва и гласът му беше достатъчно силен, че да го чуят всички в стаята:
– Е, решихте ли вече?
Междувременно, обхванати от страх, физиците от централата сновяха нагоре-надолу като зомбита: ужасяваха се не от дълготрайните увреждания на радиацията, а от непосредствената заплаха от експлозия, която всеки момент можеше да убие както тях, така и всички други на стотици метри и във всички посоки.54
Накрая, след два дни размишления и спорове самият Зборовски реши да се посъветва за водата с един от старшите инженери на централата. Техникът му описа два открити басейна съвсем близо до Припят, които бяха идеални за целта. За да се стигне до тях от подземието на Блок 4, трябваха километър и половина маркучи, но всеки басейн имаше капацитет поне 20 000 кубически метра. Температурата на водата в подземието беше започнала злокобно да се покачва. Вече беше 80 градуса. Към 18:00 ч. в неделя Легасов отчете 2000 градуса в реактора.55 Нещо ставаше. Трябваше да се действа бързо.
cxxxiii Aнтошкин, саморъчно написано свидетелство, Чернобилски музей. Антошкин казва, че той умишлено е докладвал по-малки количества, за да не би Шчербина да поиска още по-големи за следващия ден. Действителното количество, хвърлено на 1 май, според пилотските дневници и цитирано от Сич, е 1900 тона: „Chornobyl Accident Revisited,“ 241.
cxxxiv Доклад на Легасов в протокол на заседание на Политбюро на 5 май 1986 г., възпроизведен в: Maleyev, Chernobyl. Days and Years, 258. В транскрипта се посочват „20 градуса“, но най-вероятно е грешка вместо 2000 градуса по Целзий, тъй като Легасов добавя, че от 26 април, събота, когато е била 1100 градуса, температурата се покачвала със 135 градуса на ден. На базата на тези изчисления в ранната вечер на 4 май, четвъртък, температурата в реактора е щяла да бъде 1595 градуса. В Записите на Легасов (касета №1, 20) той също споменава 2000 градуса по Целзий като „най-високата температура, която сме измерили“. В действителност тези цифри вероятно са били научни догадки, тъй като не е имало как учените да направят точни измервания във вътрешността на реактора.